Маги Дейвис - Кристално сърце

Когато Магнус се върна и почна да я умолява да го пусне да спи при Джайън и рицарите, тя го изпрати с Хедуид в стаята в кулата, където той трябваше да се измие, преди да слезе отново за вечеря.

Шумът в кухнята изведнъж я изнерви. Тя излезе навън, за да потърси кобилата си, която всеки ден можеше да се ожреби.

Погледна учудено двамата рицари, които току-що пристигаха с прогизнали от дъжда наметала. Когато единият си свали качулката, тя го позна.

Не носеше шлем. Къдравата му коса беше черна, както и дебелите вежди. Несъмнено хубав мъж.

Двамата рицари бяха принц Кадоуладър и куриерът.

Уелският принц я поздрави и стисна толкова силно ръката й, че я заболя.

Джайън стоеше на входната врата на голямата зала и я наблюдаваше. Кадоуладър привлече ръката й към устните си и силно я целуна.

— Милейди, бих ви посъветвал да се държите така, че вашите хора ясно да разберат колко се радвате да ме видите.

Емелин беше толкова изненадана, че не знаеше какво да каже на неочакваните гости. Усети изведнъж непреодолим страх.

Значи се беше случило. Принц Кадоуладър бе дошъл да й поиска сметка.

— Но, лейди Емелин, та вие треперите — каза Уелският принц и пусна ръката й. — Да не би последната пратка злато, която сте задържала за себе си, вместо да ми я предадете, да е причината?

Емелин се вкамени и погледна куриера, който я наблюдаваше и явно се забавляваше.

— Е, станалото станало — продължи принцът. — И нека сметнем въпроса за приключен. Но това не значи, че вашият съпруг, това ирландско копеле, няма да си плати за онова, което ми стори — добави той и на хубавото му лице се изписа ужасяващ израз.

На Емелин й стана студено. Нийл беше подпалил крепостта на Кадоуладър, битката е била кървава, а след това го беше направил за смях пред целия двор, надвивайки го в турнира. А сега Уелският принц беше дошъл да си отмъсти.

Изведнъж я попари мисълта, че освен Джайън и неколцина рицари не беше останал никой, който да защити нея и Магнус, и крепостта. Трябваше ли да извика на хората си и да им заповяда да пленят Кадоуладър? Мисълта беше добра, но неосъществима, защото последиците можеха да се окажат съдбоносни за Англия. След подписването на договора сега между крал Хенри и уелсците цареше мир.

— Вие сигурно ще намерите някое сухо местенце за нас. Пътуването беше дълго и напрегнато. Налага се да ви помолим за гостоприемство.

Джайън понечи да се приближи към тях, но тя му махна в знак, че не й трябва. Не, в това положение никой не можеше да й помогне. Трябваше сама да измисли как да реши този проблем.

— Влезте най-напред в залата, милорд. Там гори силен огън и ще заръчам на моите готвачи да ви приготвят нещо за ядене и пиене.

Тя вече се канеше да тръгне пред тях, но Кадоуладър я хвана за ръката.

— Не сме гладни. Освен това спокойно мога да се лиша от тържествената зала. Копнея за уютна стая, в която да мога да се насладя по-добре на вашата компания. Заведете ме в стаята на вашия съпруг.

Колко коварен план, помисли си уплашено Емелин. Нямаше никаква възможност да не изпълни желанието, защото учтивостта й повеляваше да заведе принца в стаята на своя съпруг, да му даде възможност да се изкъпе там и да се преоблече — та нали Кадоуладър беше владетел.

Но този сам по себе си невинен жест на гостоприемство не бе всичко, което той очакваше. Той го знаеше, знаеше го и тя.

Мислите й се объркаха. Какво да прави? От него зависеше дали да съсипе всичко тук. Достатъчно беше да я издаде на краля като предателка. Той самият нямаше от какво да се бои, защото вече бяха мирни времена. Тя посочи безсилна старата кула.

Мълчаливо тръгнаха към нея. Емелин скри под наметалото треперещите си ръце. Стражите на вратата на кулата отдадоха чест с изписано на лицата нескрито любопитство.

— Милорд, ще ме извините ли за минутка, искам да отпратя камериерките си.

Без да му даде възможност да отговори, тя хукна по витата стълба нагоре, като взимаше по две стъпала наведнъж. Блъсна вратата и бързо я заключи зад себе си.

Магнус наистина се беше изкъпал, както му беше наредила. По пода още бяха разхвърляни мокри кърпи. Той беше седнал в прани, чисти дрехи на един стол и тъкмо си обуваше ботушите. Камериерки разтребваха стаята.

Емелин се втурна задъхана към Магнус, сложи едната си ръка на устата му, другата на неговото рамо. Хедуид се обърна и едва успя да сподави вика си.

— Уелският принц е тук — изрече Емелин с пребледняло лице. — Сега слезте по стълбата и си бърборете на висок глас. Вземете Магнус между вас двете, за да не го видят.