Маги Дейвис - Кристално сърце

След малко Нийл го отблъсна приятелски настрана. После падна на едно коляно, прекръсти се и измърмори една молитва. Тъкмо ставаше, когато конярят му доведе новия му жребец — Юпитер. Конят бе добър за езда, но още нямаше опит на бойното поле нито в турнир. Нийл се метна на седлото.

— Наистина е малко мързеливичък, милорд — каза конярят. — И доста добродушен, ако може да се каже така.

— Значи точно противоположното на мен — засмя се Нийл, хвана копието си под мишница и пришпори животното.

Юпитер препусна бързо.

На плаца срещна Херефорд, яхнал тъмнокафявия си жребец.

— Е, драги, не се засягай, но аз ще си извоювам Уичърли и петстотин крони отгоре. Между другото… как ти е кракът?

Юпитер протегна шия напред и се опита да ухапе графа по крака. Той препусна с ругатни, а Нийл се засмя подире му. Фициднът беше застанал под кралското знаме.

— Ще участвате ли в първата част? — попита той Нийл.

Нийл кимна и видя, че му махат откъм другата страна на поляната. Знаеше, че Фициднът го следва с поглед. Той нареди с няколко маневри коня си в редицата на другите участници, чиито коне ровеха нетърпеливо пръстта. За щастие откъм тази страна слънцето нямаше да му блести в очите. Някои от рицарите на отсрещната страна си бяха изрисували щитовете. Той разпозна белия кон на граф Честър, глигана на граф Херефорд, сребърния дракон на уелския принц.

— Внимавайте, насред поляната има дупка, която не се вижда, защото е покрита с трева — каза рицар от неговата група.

Секунди по-късно прозвуча сигналът. Нийл дръпна юздите, пришпори Юпитер. С отворена муцуна и протегнат врат жребецът му препусна през ливадата.

Всеки турнир започваше с бой с копия, при който всеки се опитваше да свали съперника от седлото с ловък удар в средата на щита му. Когато копията се счупеха, сражението продължаваше с мечове, а окончателният изход се решаваше в ръкопашен бой. Шест или седем от неговите рицари препускаха, също като него, в първата редица. Противниците бяха и те приблизително толкова на брой. Нийл наведе копието, вдигна щита на необходимата височина и препусна срещу Херефорд. Над поляната се понесоха викове, чуваше се как се трошат копия, конете цвилеха.

Копието на Херефорд се заби с такава сила в щита на Нийл, че за малко не го събори от седлото. Двамата се разминаха в галоп, обърнаха конете и отново се понесоха един към друг.

Рицар на черен кон се втурна изведнъж между тях и развъртя меч. Нийл едва успя да отблъсне с щита удара му. Веднага замахна гневно с меча и отсече голяма част от щита на противника. Двамата мъже се нахвърлиха като диви един срещу друг. Херефорд погледа няколко секунди двубоя им, а после препусна надалеч.

Междувременно на поляната беше станало същински ад. Някои рицари се сражаваха все още на седлата, други вече пеш. Застаналите покрай поляната оръженосци улавяха останалите без ездачи коне.

Юпитер се оказа по-темпераментен, отколкото се беше проявил отначало. С парцали пяна на ноздрите и наведена глава той се приближи към черния кон. Нийл вече беше разбрал кой е неговият ездач. Веднага му стана ясно, че Кадуоладър изобщо не се интересува от турнира, единствената му цел беше да го убие.

Нийл накара жребеца си да се приближи към противника откъм другата страна, размаха меча и улучи уелския принц в гърба. Кадуоладър падна на земята, но веднага скочи на крака. Видя пред себе си огромните подкови на Юпитер и заотстъпва все по-назад и по-назад.

Залитна, но успя да се изправи и наведе меча си надолу — знак, че се предава. Нийл спря коня и сложи за миг меча си върху рамото на облечения в черно рицар.

Двама противници препуснаха покрай тях. Във въздуха летяха снопчета трева. Уелският принц отстъпи встрани и свали шлема. Мократа му от пот коса беше прилепнала към главата, очите му блестяха, изпълнени с омраза.

— Какво ще искате? — извика принцът.

— Вашия кон, оръжието ви и доспехите — отвърна му Нийл. Пари за откуп нямаше да му иска. Не и след кървавата баня в Грин Сирог. Принцът кимна.

Нийл докосна с ръка шлема си. В същия миг се чу сигнала, слагащ край на двубоя. Рицарите се отдалечаваха, препускайки или куцукайки, от поляната. Един кон лежеше убит, измъкнаха друг със счупен крак. Юпитер ровеше нетърпеливо с копита, надявайки се боят да продължи още.

Докато препускаше покрай павилиона, Нийл забеляза, че кралицата още я нямаше. За всеобщо учудване и кралят не се беше записал за участие.

Джосрън и конярите дотичаха при него.