Маги Дейвис - Кристално сърце

Кепенците на един от прозорците се отвориха и струя вода се изля на улицата. Божичко, беше Бертилда, която току-що се беше измила. Под широката й рокля се очертаваха младите й корави гърди. Още не си беше вдигнала косата и тя се лееше като просветваща на слънцето изворна вода. Момичето почна да реши бавно дългата си коса.

Уолтър седеше на коня и гледаше като хипнотизиран нагоре, сякаш от жената на прозореца зависеше по-нататъшната му съдба. Небето просветля. Беше вече достатъчно светло, за да се видят конниците по улицата.

Бертилда погледна надолу и шумно се прозя. После го видя. Само няколко секунди изглеждаше ядосана, а после очите й светнаха. Погледът й беше като балсам за душата на Уолтър.

В следващия миг тя изтърва четката, наведе се напред и пак затвори кепенците. Светлината в стаята угасна.

Уолтър седеше неподвижен на коня и още дълго гледа нагоре. Най-сетне се отдалечи от къщата. Повече от щастлив, защото тя най-сетне го беше забелязала.

— Да ме вземе дяволът, ако почна да твърдя, че в пребиваването на Хенри тук е имало нещо добро — изкрещя гневно Нийл и запокити чашата си в стената.

Граф Херефорд се наведе, вдигна я и я сложи на масата.

— Към вас прояви поне любезността да ви даде съвет. Докато на мен… останах с празни ръце, въпреки че миналия месец рискувах оная си работа, за да отблъсна Кадоуладър!

— По-спокойно, Морлекс — каза Ранолф Честър и почеса огромния си търбух. — Когато видях оная ви работа за последен път… не изглеждаше така, сякаш уелсците са я дъвкали.

— Въпреки това Морлекс е прав — обади се замислено граф Херефорд. — Кой можеше да предположи, че кралят ще прати своя любимец Бекет при Кадоуладър да води тайни преговори? Още едно доказателство за непредвидимостта на Хенри. С него човек трябва да е всякога готов за изненади. Това е неговият начин да ни държи в напрежение. И ако ме питате, променил е мнението си след сражението при Глин Сирог. В огъня са загинали и жени, с които той…

— Боже мили! Дано даде господ да забравя колкото може по-скоро тези ужасни събития! Не се гордея със станалото — възкликна Нийл.

— Питам се кой идиот е решил да затвори всички тези жени и деца в една-единствена дървена крепост — каза Херефорд.

Емелин беше застанала до отворената врата, но се колебаеше дали да прекрачи прага. Новината, че кралят се опитва да сключи мир с уелския принц, беше за всички силен шок. Типично за Плантадженет, казваха всички. Политическите преговори бяха любимото му хоби.

Когато чу за пръв път за това, тя тъкмо разговаряше с делегация на членове на гилдии, дошли да се оплачат от различни произшествия в града. Откакто кралят пребиваваше със свитата си в Морлекс, често се стигаше до сериозни сбивания между пияни. Пред портите на града се шляеха търговци, изминали дългия път от Йорк и Честър. Те продаваха на свитата на Хенри не само храна, търгуваха и с дрехи, бижута и дори с коне и мулета.

Впрочем гражданите забравиха оплакванията си, щом научиха, че крал Хенри и принц Кадоуладър имат намерение да се срещнат и да преговарят за евентуален край на войната. Никой не знаеше какво да мисли по въпроса.

— Я си спомнете — каза ковачът, — че старият принц, бащата на Кадауладър, вече е изявявал претенции за нашите земи.

— Крал Хенри ни излъга. Тази долина тук е английска. Ние винаги сме побеждавали уелсците.

Емелин мислеше по-малко за бъдещия мир с уелсците, повече я тревожеше мисълта, че Кадауладър ще дойде в Морлекс, за да се срещне тук с крал Хенри.

Години наред куриери бяха контрабандирали злато от Франция в Англия, а овчарите го бяха пренасяли до Уелс. Тя знаеше, че само един от тези куриери я познава лично, но това не изключваше и други да знаят къщата на стария Бърнард и да са наясно на какви цели е служила.

— Но може и да не се стигнеше до разбирателство, пък и подобни преговори понякога се проточват до безкрайност — опита се тя да успокои гражданите, преди да ги отпрати. Не бива в никакъв случай да изпада в паника, каза си тя. И все пак нов опит за бягство изплува в съзнанието й. Само че нито имаше пари, нито знаеше накъде да бяга. Гражданите на Морлекс бяха дошли при нея с грижите си, защото тя продължаваше да е една от тях, защото още беше членка на гилдия. Освен това — и то беше решаващото, защото сега тя бе господарката на крепостта, съпругата на Нийл Фицджулиън. Те я молеха за помощ, защото предполагаха, че може да има някакво влияние.

Но какво влияние имаше тя в действителност? Върху кого? И върху какво?