Маги Дейвис - Кристално сърце

Гостите на пиршеството седяха смаяни и сякаш сковани на местата си и само дърпаха дъската, погребала певците.

— Разбрахте ли какво става тук? — изрева младият крал. — От векове ние ги преследваме, а сега… сега те дойдоха от горите, за да си отмъстят. Трябва да потушим това въстание!

Най-сетне и гостите се разсмяха. Графовете Херефорд и Солзбъри, пияни като краля, скочиха при него на масата, на която бяха изпопадали чаши и парчета хляб плуваха в локви вино.

Рицарите, които продължаваха да измъкват музикантите изпод дъската, сега се озоваха сред парчета печено месо. Един от тях заби хладнокръвно ножа си в еленовия бут, покрит с няколко кнедли, и го сложи пред краля.

Хенри седна и му се видя изглежда ужасно смешно да наблюдава как Патрик Солзбъри поема с дворцова елегантност еленовата глава, която кралят му подаде с протегнати нагоре ръце.

Емелин също скочи, когато процесията стигна официалната маса, и се вкопчи ужасена в дьо Лейси. Съпругът й се опитваше да помогне на рицарите, да издърпат дървената врата от припадналите трубадури.

Сега кралица Елинор също стана, отстрани обидено цвеклото от роклята си и напусна с придворните си дами официалната маса.

— Благодарение на вашите хора монархът е отново в добро настроение — каза дьо Лейси на Емелин. — А това е наистина чудесно, скъпа. Едно мога със сигурност да ви обещая… за каквото и да помолите в бъдеще краля, той няма да откаже на нито едно ваше желание.

Емелин вече си беше сложила нощницата и беше изгасила повечето свещи, когато чу изведнъж стъпки по стълбата отвън.

Нийл седеше на ръба на леглото и си събуваше ботушите.

— За бога, не пускайте никого да влезе! — изръмжа той. — Все пак нощ е, нали може човек в тази проклета крепост и да поспи!

Но някой блъсна вратата и в стаята влетя Магнус, последван от Джосрън, понесъл вързопа с дрехите им.

Емелин не можеше да повярва на очите си. Стоеше като вцепенена, неспособна да изтича към сина си.

— Майко! — извика Магнус, изтича при нея и я прегърна толкова силно, че тя за малко не загуби равновесие. — Не можеш да си представиш какво изживях тук! И къде ли не бяхме, Джосрън и аз. Ох, трябва толкова много неща да ти разкажа… но не сега. Джосрън казва, че трябва веднага да слезем долу и да се помъчим да си намерим легло. А знаеш ли какво? Бях и при двора на краля. Там има един много строг човек, който се грижи за момчетата от благороднически семейства. Името му е сър Улфрам. Аз трябваше да събирам шлемовете за лъскане, да слагам на мястото на изгорелите свещи нови и тям подобни. А вчера и днес трябваше заедно с другите момчета от благородни семейства да измина пеш целия път от Чърк, защото на каруцата вече нямаше места. Но сър Улфрам каза, че сега мога да си остана у дома.

— За бога, ще се задавиш, ако продължиш да говориш толкова бързо — каза Емелин и го притисна към себе си. — О, скъпи, спри за малко, та да мога хубаво да те видя — изхълца тя щастлива и покри лицето му с хиляди целувки.

Но Магнус се отскубна от прегръдката й.

— Майко, недей! Стига си ме целувала, вече не съм бебе!

Емелин го пусна и се загледа в сина си. Само за няколко седмици той се беше променил толкова неузнаваемо, че тя с мъка вярваше на очите си. Хубавата му коса беше подстригана в нормански стил. Носеше цветовете на краля, а на наметалото му видя герба на рода Анжу. Стоеше изправен с отметнати назад рамене, притиснал длани към хълбоците. Беше ужасно, защото той изглеждаше като истински рицар.

— Уважаема майко — каза той изведнъж, сякаш се беше сетил за нещо, научено от Джосрън, падна на едно коляно и взе ръката й. — Нека бог ви пази и ви дари благословията си.

Той притисна бързо устни към ръката й и скочи пак на крака. После изтича при Нийл, който го беше наблюдавал цялото това време.

— Милорд — каза той и се поклони дълбоко. — Моите най-искрени пожелания за здраве и благоденствие. Радвам се да съм отново при вас.

— Чудесно е, че изглеждаш толкова добре — каза Нийл. — Как можа за толкова малко време толкова да пораснеш?

— Времето не беше чак толкова малко, сър. Все пак нямаше ни цялото лято. А що се отнася до растежа… казаха ми, че на моята възраст това било нормално — отговори сериозно Магнус.

— Вярно, съвсем бях забравил. Ти ужасно липсваше на майка си. Не забравяй да се молиш за нея. Джосрън, май ще е най-добре сега бързо да слезете долу, за да си намерите легло. Попитай сър Готселм, той е запазил за нашите хора няколко от най-хубавите места.