Маги Дейвис - Кристално сърце

На нея самата Нийл Фицджулиън й напомняше каменните нормански рицари, които почиваха с шлемовете и доспехите си в подземието на църквата в Морлекс, стиснали с две ръце мечовете си. Впрочем мислеше така само когато той не изживяваше някой от припадъците си на гняв.

Той никога няма да й прости кражбата на златото, помисли си тя и потрепери. Ужасът, че тази тайна може един ден да види бял свят, й тежеше повече, отколкото искаше. Тежеше й като камък, който сякаш всеки миг можеше да й смаже сърцето.

От мига, в който погледна за пръв път краля в лицето, вече беше сигурна, че Хенри Плантагенет е мъж, който много добре знае какво става наоколо му. Трябваше само да го зърне човек, за да усети могъществото, което излъчваше, и да разбере какви невероятни владетелски способности притежава, докато други на неговата възраст едва успяват да си заслужат първите шпори.

Беше сигурна, че не е заповядал да му доведат нейния син, нито го е взел сега със себе си само от някаква игрива прищявка. Причината беше по-скоро да използва Магнус като един вид заложник, за да разбере истината за човека, който пренася злато, и за предателите, които са му доверили това злато.

Само като си го помислеше, изтръпваше цялата. Как щеше да издържи тази вечер със съзнанието, че кралят може да я изобличи пред всички присъстващи като предателка, допринесла златото да се озове в ръцете на смъртния му враг, уелския принц.

Застраших не само собствения си живот, но и този на съпруга си и на своя син, призна си тя. Заради мен ще трябва и тримата да умрем.

Нийл застана до нея и камериерките се отдръпнаха ухилени. По лицата на слугите личеше, че са много впечатлени от външния вид и на двамата.

— Боже милостиви, ако продължите да правите тази физиономия, хората ще си помислят, че отиваме не на празненство, а на погребение.

— Милорд, такова нещо не бива да казвате дори на шега — обади се Уолтър.

— Ами тогава си направи труда да я накараш да се засмее.

Слугите отвориха пред съпрузите вратата, до която тъкмо беше дотичал Торъл с готвачите.

— Милейди! — извика домоуправителят. — Трябва на всяка цена да говоря с вас. Много е важно. Става дума за елените на граф Херефорд…

Уолтър избута грубо Торъл встрани, а хората му побързаха да отстъпят назад.

Емелин докосна с връхчетата на пръстите си ръката на мъжа си, вдигна с другата ръка полите и шлейфа, за да слезе по тясната виеща се стълба.

Сега си каза, че кралят най-вероятно няма да я изложи тъкмо днес и то пред всички. А тя щеше да намери може би дори възможност да поговори с Магнус, който не подозираше нищо.

Навън беше топло, въпреки че беше късен следобед. Придворните разпоредители полагаха в двора пред голямата зала всички усилия, за да подредят на чакащата опашка важните велможи според техния ранг. Повечето бяха увлечени в интересни разговори и не обръщаха внимание на усилията на разпоредителите. Графовете Честър и Херефорд направо се отказаха да висят тук и тръгнаха да си търсят бира. Кралят се появи със закопчана до половината копринена дреха, цялата на мазни петна. Очевидно губеше търпение празненството най-сетне да почне и избърза да влезе в новата зала, която още миришеше да прясно издялано дърво. Въпреки молбите на разпоредителите всички се заблъскаха, за да го последват.

На духовни сановници и по-маловажни благородници бяха отредени места на втора маса, точно под сложената на подиум маса за краля. Херефорд и Честър се качиха на подиума и седнаха на пейката до Лондонския архиепископ. Музикантите се подредиха в задната част на залата и засвириха, когато кралската двойка седна на предвидените за нея столове с високи облегалки, които не бяха сложени един до друг. Между тях седнаха канцлерът и неговият приятел, граф Солзбъри.

Кралицата носеше зелена рокля и корона, обсипана с рубини, от която прозрачен червен воал се спускаше до раменете й. Тя се наведе напред и извика един трубадур, който веднага се подчини и дори доведе със себе си свой приятел.

Уолтър, който беше заел на почетната маса мястото си зад Нийл, се наведе и му прошепна нещо на ухото.

— Кралицата е в лошо настроение.

Нийл погледна към Хенри. Елинор беше подхванала опасна игра. Кралят беше започнал да пие от сутринта, лицето му беше болезнено зачервено, а клепачите тежко отпуснати.

Двамата трубадури седнаха на два стола пред кралицата и й заразказваха нещо явно доста пикантно, защото звънкият й смях се чуваше в цялата зала.