Маги Дейвис - Кристално сърце

Кавгата между двете страни ставаше все по-ожесточена и шумна. Ругатни и клетви хвърчаха от едната група към другата. Стигна се даже до използване на сила. Както се беше хванал за кървящия си нос, готвачът на краля заповяда на хората си да натоварят отново дивеча на каруците на графа.

— Ама вие способни ли сте изобщо да сготвите в малкото часове, които ни остават, да опечете елена цял и да го поднесете с все копита, глава, очи и карантия сред ароматно цвекло и кнедли? — осведоми се подигравателно Люк, главният готвач на Морлекс.

— Цвекло ли? И кнедли? Не мисля. Какви са пък тия кнедли? — изръмжа готвачът на краля.

Хората от двата лагера се фиксираха мълчаливо. Печени фазани, които се сервират със забучени пера, та изглеждат сякаш всеки миг ще хвръкнат във въздуха, или опечени на шиш прасенца-сукалчета, които се подреждат до цицките на майка си, бяха кулинарни шедьоври, които се поднасяха само на най-тържествени пиршества. Но едър елен, който тежи, дори вече опечен, колкото трима мъже, щеше да е абсолютният триумф на един главен готвач.

Французите се спогледаха.

— То се знае, че и това може да стане — обади се кралският готвач, специалист по сосовете. — Та това е любимото блюдо на нашия пресветъл господар. Но нека ви задам един въпрос… вие можете ли да се справите?

За миг настъпи тишина. Във въпроса се криеше не само съмнение, повече от явно беше, че ги смята за неуки варвари. Но те щяха да покажат на този арогантен тип какви чудеса могат да бъдат извършени в кухните на крепостта.

Торъл чуваше виковете откъм пазарния площад и околните улици, с които хората поздравяваха кралската двойка. Ужасно го беше яд, че е пропуснал толкова важен момент. Живота си даваше да присъства и със собствените си очи да види дали кралицата наистина е най-красивата жена на света.

За щастие после му мина през ума, че ще види кралската двойка на пиршеството горе в крепостта, когато тя ще седне с най-знатните английски благородници и с господаря и господарката на Морлекс на официалната маса. Оставаше му само да се надява, че ще може да изтича за няколко минутки от кухнята, в която тази вечер положително щеше да е същинска лудница.

Томас Бекет вече изпитваше желание за чревоугодни наслади, защото беше станало обед. Впрочем допускаше, че едва ли може да разчита на нещо за хапване, защото младият крал беше склонен изобщо да забравя, че е обед, ако е яхнал кон или се е задълбочил в четене. Що се отнася до личните му запаси, канцлерът си спомни, че те са на една от каруците с багаж, до които беше невъзможно да се добере, колкото и да иска. Покори се с въздишка на съдбата си, която го принуждаваше да чака. Преди цялата дворцова свита да стигне до върха на хълма, нямаше да може да предприеме нищо срещу своя глад.

Надяваше се все пак кралската двойка междувременно да се е поуспокоила и да е загърбила кавгата, започната тази заран в малкия ловен замък на граф Херефорд. Впрочем изпитваше и съмнения.

Погледът му следваше яздещата начело кралска двойка. Хенри, възнисък и набит, не излъчваше като ездач особена елегантност. Освен това изглеждаше по-отегчен, отколкото беше всъщност. Стройната и висока кралица беше заобиколена както винаги от певци, които се чудеха как да привлекат вниманието й.

Въпреки че кралят се беше метнал тази заран без предупреждение на коня и беше препуснал напред с главоломно темпо, слугите му успяха все пак да го напъхат в копринена туника малко преди да пристигне в Морлекс. С шапката, украсена с пера, и поръбеното с кожа, сложено в последния миг наметало, изглеждаше дори издокаран. Впрочем краката му още бяха обути в мръсните ловджийски ботуши, с които след якия гуляй беше заспал, последван и от лейди и граф Лестър. След него яздеха четири пажа, хванали по един край на наметалото.

Процесията стигна най-сетне до пазарния площад. Хората почнаха да викат с пълни гърла, когато зърнаха кралската двойка. Томас знаеше, че сега ще се състои нещо като церемония за добре дошли. Хенри и съпругата му не бяха разменили нито дума, но канцлерът предпочиташе все пак това ядно мълчание пред шумните им кавги.

Томас отново въздъхна. Донякъде можеше дори да разбере гнева на кралицата. Двайсет и три годишният крал беше непоправим женкар, който посягаше не само на нейните придворни дами, на жените и дъщерите на благородниците, но не оставяше на мира дори слугинчетата в кухнята и едва преминали детската възраст селянки.

Трябваше, разбира се, да не се забравя, че и кралицата непрекъснато го предизвикваше, като се заобикаляше с певци, учители и философи. Някои от нейните обожатели демонстрираха доста лошо възпитание, но това явно забавляваше кралицата. Бекет отдавна подозираше, че тя се стреми съзнателно да отмъсти на съпруга си, защото отлично знаеше, че странните й обожатели са трън в очите на приближените на краля благородници.