Маги Дейвис - Кристално сърце

— Какво ви става? — попита навъсено Нийл и седна внимателно на ръба на леглото, за да се обуе сам. — Кралят знае само това, което аз съм му разказал. Случайността ни е събрала и аз чисто и просто съм се оженил за вас. Казах му също, че момчето е копеле и е от мен. От Лестър разбрах, че трябва да платя чудовищна сума, задето съм се оженил за вас без разрешението на краля.

— Копеле, значи, и от вас? Значи така го наричате? — ядоса се Емелин, застанала все още само по ленена риза и трепереща от студ. — Защо не ми позволихте да отида при него? Единственият ми син е само на няколко метра от мен, а аз… аз можех само да го гледам и да стоя безпомощно, когато той си тръгна с дворцовата свита…

Нийл я изгледа намръщено. Целия следобед трябваше да я държи насила до себе си, нали иначе щеше да изтича при момчето и пред очите на кралската двойка да го смъкне от понито и да почне да го милва и целува.

Уолтър влезе да каже, че ливадата е претъпкана с хора и част от кралската свита се е запътила към града. Първенците на Морлекс, които се намираха по случай днешния празник в крепостта, искаха да поговорят с господаря си по този въпрос.

— Господи, аз пък се надявах, че вече са свикнали сами да се пазят. Но кралят обича този хаос наоколо си. Ще видиш, Уолтър, утре заран, за предпочитане в някой нечовешки час, когато още не се е развиделяло, кралят ще се метне без предупреждение на коня и ще препусне да задоволява ловджийската си страст… разбира се, че цялата му свита ще изпадне в ужасна паника… Зная колко е непредвидим, неслучайно сме прекарали толкова години заедно по бойните полета. Признавам, че ми трябваше много време, докато проумея кои са истинските причини за това странно поведение.

Уолтър подаде на господаря си скъп кожен колан с катарама — сребърна вълча глава.

— А кои са? — попита любопитно русият рицар.

— Не можеш ли да се досетиш? Въпреки младостта си Хенри е вече майстор в изкуството да третира първите велможи на Англия и Франция сякаш са глутница ловни псета. Те правят всичко възможно, за да спечелят неговата благосклонност и когато му писне от тях, ги сритва. Виж само Херефорд, Честър, Дьо Лейси, как се свиват, как се унижават в присъствието на краля.

Уолтър приглади с ръка копринената туника на раменете на своя господар, после взе двете златни верижки, които му подаде една камериерка, и ги окачи на врата му.

— И ние не сме по-добри от тях, Уолтър. Така де, какво ще правим тази вечер? Надяваме се да спечелим благоволението на краля, та ровим в калта като свине, които си търсят нещо за ядене. А когато си тръгне, ще сме докарани до просешка тояга, но ще продължаваме да се надяваме, че сме прочели милост в неговите очи.

Той се огледа критично в малкото огледало, което му подаде камериерката. Приглади с две ръце дългата си къдрава коса, после погледна към жена си, която вече си беше облякла роклята.

Тя беше от тъмножълта коприна и с шлейф по последна лондонска дворцова мода. Корсажът беше плътно прилепнал и подчертаваше коравите й гърди и тънката талия. От тесните, но въпреки това женствени бедра се спускаше на дълбоки гънки надолу. Емелин приличаше сега на голямо жълто цвете.

Въпреки придворните обичаи не носеше шапка, а беше сресала хубавата си дълга коса на път и я беше пуснала да пада свободно по раменете. Вплетените в нея нанизи от перли контрастираха красиво с медночервената коса.

Уолтър прошепна нещо на господаря си и Нийл кимна одобрително. Бледото лице на Емелин беше розово и свежо само на бузите, след като камериерките я бяха ощипали няколко пъти. Устните й блестяха благодарение на специална помада и бяха чувствено червени, а сините сенки на клепачите подчертаваха зеленото на котешките й очи. Изглеждаше наистина чудесно.

В този миг Нийл си каза, че навярно й дължи живота си. Не знаеше защо, но тя бе попречила на ония знахари от града да му отрежат крака.

— Кралицата ще ви възприеме като конкурентка, по-добре щеше да е да ви сложим да седнете другаде — забеляза сухо Нийл.

— Да, някъде, където кралят да не може да я види — ухили се Уолтър.

Емелин слушаше разговора на двамата мъже, които си приказваха преспокойно за нея, сякаш я нямаше в стаята.

Тя добре беше забелязала възхитените погледи, с които камериерките се въртяха край съпруга й. Той още беше бос и само по панталон, издут над могъщия му член. Всички го смятаха за хубав мъж, въпреки че всъщност всички обожаваха не него, а Уолтър заради високия му ръст и русата му коса.