Маги Дейвис - Кристално сърце

Подпрял глава на лакът, крал Хенри наблюдаваше жена си. Седналият до него Бекет се опитваше да го въвлече в разговор за Аристотел, но явно единствено Лондонският епископ можеше да бъде заинтригуван от такава тема.

Между масите тичаха слуги и сервираха вино, хляб и сирене. Дьо Лейси, който седеше до Емелин, отбеляза, че хората от Анжу май не се спогаждат с провансалците.

Нийл хвана ръката на жена си, а тя се обърна и го погледна. Уолтър съобщи шепнешком, че кралицата е накарала да издигнат нейните палатки на долната ливада, докато съпругът й се беше разположил извън крепостната стена, както и канцлерът, Лондонският епископ и Кентърберийският архиепископ.

Нийл смръщи чело. Смехът на кралицата звучеше провокиращо. Един от трубадурите беше сложил крак на нейната пейка и сега пееше с поглед, изпълнен с любовна мъка. Тя го слушаше внимателно и тъмните й очи блестяха. С бързината на мълния той сложи нежно ръка върху нейната и пак така бързо я отдръпна. Духовниците на долната маса бяха зяпнали двамата. Другият трубадур побърза да си седне на стола и се залови да настройва инструмента си.

— Боже милостиви! — каза тихичко Нийл, защото видя, че монархът наведе глава като бик, който се готви да нападне.

Торъл се появи с опръскана с кръв престилка, придружен от двама кухненски пажове.

— Милейди, изпратете, за бога, някого в кухнята да ни помогне! — простена той, когато успя най-сетне да привлече вниманието й. — Хората на краля… толкова са много… в този миг Робърсън и Дайс защищават заедно с неколцина стрелци нашето печено.

— Господи, кълна се, че сложих рицари на пост в кухнята, за да предотвратят тъкмо това — каза Уолтър и поклати глава. — Тия чужденци ще ни провалят всичко.

Емелин сигурно щеше да изтича лично в кухнята, ако сметнеше, че това има смисъл. В отношенията си с персонала тя не беше особено авторитетна и слугите често се опитваха да видят в нея жената на златаря, а не господарката на крепостта. Та какво би могла да стори тя срещу нахалните и арогантни лондончани, които и без туй смятаха тукашното население за варварско?

Дьо Лейси напълни нейната и своята чаша с вино.

— Всички много обичат кралицата — каза той. — Даже англичаните я харесват.

— Сър Уолтър, идете, моля ви, в кухнята и се опитайте да сложите там всичко в ред — обърна се Емелин към русия рицар.

Томас Бекет, който напразно се бе опитал да отвлече вниманието на краля, сега седеше мълчалив и въртеше празната си чаша между пръстите. В това време Елинор вече свиреше на лютня и пееше. Някой извика музикантите, които се промъкнаха между масите, застанаха пред кралицата и нейните певци и подхванаха с инструментите си тяхната песен.

— Тя е много талантлива, нали? — продължи дьо Лейси. — Нищо чудно, след като е от такова семейство. Нейният дядо, старият Уилям, беше известен трубадур, изобщо първият, ако се вярва на неговите хвалби. И дори баща й… сигурно е наследила таланта и от двамата. Погледнете само колко й е приятно да е в центъра на вниманието и всички да й се възхищават. И това не е случайно… Луи, кралят на Франция, никога не е крил, че я е обожавал.

Тъй като Емелин не каза нищо, Дьо Лейси веднага млъкна, за да се убеди, че тя поне го слуша.

— Знаете ли, че за нея е трябвало всъщност да се ожени негов по-голям брат? Защо това не е станало? Ами защото клетникът претърпял злополука, както яздил един ден по улиците на Париж… Наистина много глупава случайност. Конят му се подплашил и го хвърлил, защото някакво прасе му се изпречило изведнъж на пътя. По-малкият му брат Луи, който всъщност трябвало да се покалугери, бил измъкнат от манастира, коронясан за крал и оженен за годеницата на брат си.

Емелин кимна. Елинор е била само на четиринайсет, когато се омъжила за симпатичния, възпитан от монасите Луи. Дьо Лейси отпи замислено от чашата си.

— Е, да… тези трубадури и поети! Кралицата ги харесва. Но Хенри предпочита философите и не вдига глава от своите законници и разни други науки… когато не се отдава… как да го кажа… на човешките наслади. Е, да, двамата са наистина много различни. Докато е била женена за Луи, веднъж за малко не се стигнало до скандал. Причина станал трубадурът Маркарбрю. След това дошла и онази история с Бернар дьо Вантадур, син на най-обикновена готвачка. Той не криел страстната си любов към кралицата, тя го вдъхновявала за най-хубавите му и най-любими песни. Е, Хенри Плантадженет проявява много по-малко толерантност от добрия Луи… един божи ден Вантадур просто изчезнал. Дълго време никой не можел да го открие. Сега бил при двора на херцогинята на Нарбон, поне така твърдят.