Маги Дейвис - Кристално сърце

Джосрън поздрави и Магнус последва примера му.

— Но ти дойде само преди малко, хайде, поостани, скъпи — каза Емелин, без да обръща внимание на ядосаното лице на Джосрън. — Ела, седни на леглото до мен, както обичаше да го правиш… когато беше още малко момче. Ще кажа да ти донесат нещо да хапнеш, а после ще ми разкажеш къде си бил и какво си преживял…

— Не, уважаема майко, трябва да се покоря на своя господар и да сляза долу. Въпреки че бих предпочел да остана. Моята кучка още ли е жива? Роди ли кученца? — Той махна на Джосрън да го последва и изхвърча навън.

— Джосрън… — прошепна безпомощно Емелин.

Нийл кимна на своя оръженосец, който поздрави още веднъж и също излезе от стаята.

Емелин седна на леглото. Магнус беше отново тук, още не можеше да повярва. А колко се беше променил! Външността му, начинът, по който говореше, всичко в него я дразнеше.

— Защо Джосрън беше толкова хладен с мен? — попита тя мъжа си.

Нийл се метна внимателно на леглото.

— Защото съсипвате педагогическите му усилия! — отговори той.

Емелин го погледна. Той се беше облегнал на възглавниците и я фиксираше с вдигнати високо вежди.

Знаеше ли нещо за предателите при двора, които бяха пратили злато, за да подкрепят уелсците? Знаеше ли нещо за нея?

Защо не можеше най-сетне да престане да се измъчва така? Дори собственият й син явно уважаваше Нийл. Господи, а защо не? Та нали в края на краищата Нийл му е баща.

Емелин се втренчи в нищото. Животът й явно поемаше в такава насока, че тя не можеше с нищо да я промени. Вече нищо не й принадлежеше.

Нито любимото дете, нито къщата й в града, нито златарската работилница. Всеки свещеник щеше да й каже, че вината е само нейна, защото беше съгрешила, щеше да я упрекне, че не проявява смирението, с което би трябвало да приеме съдбата си.

Но тя не искаше да е съпруга на Нийл Фицджулиън. През последните няколко дена вече беше наясно и колко мрази свитата на краля. Непрекъснатите ръкопляскания, дамите и господата, готови всеки миг да се скарат и непрекъснато загрижени да спечелят нечие благоволение, духовниците, управителите, готвачите и слугите, които поддържаха живота на придворните.

Не, тя наистина не би желала да живее така.

Но не го ли правеше вече? Тази мисъл й беше противна. Никога ли нямаше да се върне към предишния си живот? Никога ли нямаше да заживее отново в градската къща, където беше толкова по-уютно и удобно, отколкото в тази крепост? Никога ли вече нямаше да седи с Магнус, Ортмънд и Том в работилницата и да се труди? Господи, колко силно копнееше за предишния си живот!

— Какво става? Хайде, изгасете най-сетне свещите и си лягайте.

Емелин неохотно стана, озърна се да намери малкия железен конус, с който гасеше свещите. Една крепост не е пригодена да се живее в нея. Крепостите са само за войни. В това и най-добрите слуги не могат нищо да променят.

— Какво каза кралят за малко необичайното сервиране на яденето тази вечер? — попита тя, защото в настъпилата суматоха не бе имала възможност да види всичко.

Откри по някаква случайност конусчето, което явно беше паднало, и изчовърка с нокът полепналия по него восък.

— О, вашият управител получи дори награда. Е, Хенри беше, разбира се, доста пиян, но цялата история ужасно го развесели. Цяло щастие, че проклетият елен не се стовари върху кралицата. Елеонор трябва да внимава. Ако е умна, ще направи добре да отпрати пойните си птички някъде по-надалеч. Един път вече си имаше разправии заради тях — каза Нийл, прозя се и придърпа завивката до врата си.

— Да, разказаха ми — каза Емелин, угаси свещите, наплюнчи пръст и притисна фитилите, за да не пушат. — Дьо Лейси ми разказа за певеца, по чиято вина възникнали затруднения, когато кралицата още е била женена за Луи. Спомена и за още един… когато е била вече съпруга на Хенри. И двамата признавали прекалено открито любовта си към нея… в песните. Чудя се как може да се допуска подобно нещо. Дьо Лейси е ужасно дрънкало. Каза, че кралицата е свикнала да й се възхищават и смята, че това е нейна голяма слабост…

Нийл кръстоса ръце под тила и я загледа как слага последната запалена свещ на масата до леглото.

— Тя е свикнала да бъде богата и красива. Не познава нищо друго — каза той.

— Мисля, че тя иска само Хенри да я обича. Както я е обичал кралят на Франция — каза Емелин, която подозираше, че мъжът й иска да спи с нея.

Нийл протегна ръка, хвана единия край на нощницата й и я притегли върху леглото.