Маги Дейвис - Кристално сърце

— Е, как ви се стори Юпитер, сър? — попита Джосрън.

Нийл скочи от седлото и хвърли на Готселм юздите. Сложи с много обич ръка върху червената коса на треперещия от вълнение Магнус.

— Тоя кон трябва да е откачил. Наистина, ако щете вярвайте, но се опита да ухапе Херефорд.

— Ние ви видяхме как подредихте уелсеца. Юпитер си свърши добре работата, така мисля. Не чухте ли възторжените ни викове?

Найър нищо не беше чул. Човек, който се сражава на бойното поле, нищо не чува.

— Нещо ново за сър Уолтър?

Фициднът вече подготвяше следващото сражение. Дамите в павилиона си приказваха като възбудени кокошки. Вестоносец с цветовете на краля препускаше към пътя.

Нийл свали шлема. Под доспехите дрехите му бяха мокри. Кракът почна да го боли и той се отказа от мисълта след обед отново да участва. Имаше лошо предчувствие. Второто сражение щеше след малко да почне. Но къде беше кралят? Херефорд и Честър бяха важни лордове и си позволиха да не се отзоват на сигнала.

Бекет си проправи път през множеството и отиде при тях. По израза на лицето му личеше, че нещо се е случило.

Готселм разхождаше коня, за да му се дръпне потта. Нийлс му махна, Джосрън взе и момчето, двамата седнаха на ливадата и Джосрън се зае да му сочи рицарите, които вече се подреждаха за следващия двубой и сега поздравяваха с вдигане на копията.

Бекет го хвана за ръката и го отведе встрани. Какво ли се беше случило? Уелсците бяха на турнира, значи не ставаше дума за тях. Но какво тогава?

— Трябва да поговоря с вас, Морлекс. Да повървим малко, та никой да не ни чуе. Възникна проблем. Последните две нощи кралят спи с едно момиче от града. А вашият рус рицар, мисля, че се казва Уолтър, я е отвлякъл.

Малко преди дванайсет по обед кралят най-сетне се появи. Той взе участие в четвъртия двубой за този ден. Сред противниците му беше и принц Кадоуладър. Уелсецът свали от коня му най-напред граф Честър и го принуди да плати доста голям откуп.

През останалата част от деня Честър беше направо непоносим, ядосан от загубата на скъпия си меч и новия си кон.

Крал Хенри бе в отлична форма. Той победи Давид ан Ландро и Гиъбърт. Кралицата я нямаше да поздрави своя съпруг за сполуката.

Откакто кралят беше в Морлекс, всяка нощ му довеждаха ново момиче от града. Елинор беше бясна от това държане. Ако можеше да се вярва на слуховете, тя се канеше да се върне в Лондон. Освен това се беше случило и още нещо невероятно. Момичето, което последно бе преспало при Хенри, беше отвлечено.

Следобеда дьо Лейси и Лондонският епископ, Бекет и Нийл се срещнаха в голямата зала на замъка. Всъщност трябваше да присъства и архиепископ Тиоболд, но той още се бавеше при кралицата.

— Тя иска да го напусне — съобщи Гиъбърт Фолиът и избърса със салфетка потта от челото си. — Кралицата се чувства унизена от общоизвестните изневери на съпруга си. Отвлеченото момиче е било само последната капка върху нажежения камък. Всички можеха да чуят кавгата на господарската двойка тази заран.

— Елинор не отстъпваше на краля и псуваше като коняр, замери го с чаша за вино — каза дьо Лейси.

— Е, кралицата е бременна и като всички жени в нейното състояние е свръхчувствителна — намеси се епископът. — Кралят трябваше наистина да бъде по-внимателен.

— И дори нещо повече — вметна Бекет. — Но ми се струва, че този път не можем да храним подобни надежди. Много съм загрижен за договора за мир с уелсците. Дано Кадоуладър не направи грешката да сметне Плантадженет за глупак. Морлекс, кралят възложил ли ви е да пратите да търсят Уолтър и момичето?

Разговорът на Нийл с Хенри тази заран беше много кратък.

— Не, милорд. И много се съмнявам дали някой знае къде можем да ги търсим.

За Нийл положението, в което се озова, беше всичко друго, но не и забавно. В края на краищата отвлеклият момичето беше негов приближен рицар. Все пак радваше се, че Хенри не го помоли да прати Готселм да преследва двамата бегълци.

Но пък, от друга страна, ако Уолтър му паднеше един ден в ръчичките, яка му душа. Все пак официално предпочиташе да не го забъркват в тази история. Кралят се беше отнесъл много некоректно към него, като не му беше казал нищо за предстоящия мирен договор с уелсците, но що се отнася до Уолтър, изглежда, не беше кой знае колко разгневен. Поне засега.

Но как ли щеше да реагира, ако съпругата му наистина го напусне и с това му отнеме не само половината Франция, но и наследника, с когото беше вече може би бременна?