Нелсън Демил - Дъщерята на генерала

— Всеки си пиеше поотделно. Познаваме се съвсем бегло.

После попитах Синтия:

— Адреса на Камбъл?

— Извън границите на поделението, за нещастие. Виктори Гардънс на улица „Виктъри“ в Мидлънд. Сектор четиридесет и пет. — А после добави: — Мисля, че познавам мястото — жилищен комплекс.

Кент каза:

— Ще се обадя на Ярдли, шефа на мидлъндската полиция. Той ще вземе съдебно нареждане и ще ни чака там.

— Не, това ще си остане между нас, Бил.

— Не можеш да претърсиш цивилното й жилище без разрешително за обиск от полицията.

Синтия ми подаде ключовете, които беше взела от чантата на Ан Камбъл, и каза:

— Аз ще карам.

Кент започна да протестира:

— Не можете да действате извън рамките на гарнизона без разрешение от цивилните власти.

Откачих ключовете за колата на Ан Камбъл от връзката и ги подадох на Кент заедно с чантата й.

— Открий колата й и я конфискувай.

Докато вървяхме към Мустанга на Синтия, казах на Кент:

— Трябва да останеш тук и да ръководиш нещата. Когато си готвиш доклада, можеш да пишеш, че съм казал, че отивам в мидлъндската полиция. Аз ще поема отговорността за това, че съм си променил решението.

— Ярдли е гаден тип — уведоми ме Кент. — Ще си имаш неприятности, Пол.

— Ще трябва да си чака реда.

Исках да успокоя Кент, за да не направи някоя глупост:

— Виж, Бил. Трябва пръв да огледам жилището на Ан Камбъл. Ако има нещо, което би могло да притесни нея, семейството й, армията или колегите и приятелите й, трябва да го махна. Нали така? А после ще оставим Ярдли да прерови къщата. Е, съгласен ли си?

Той като че ли правилно схвана това и кимна. Синтия седна зад волана на Мустанга си, а аз седнах на мястото до нея.

— Кент, може да ти се обадя оттам. Бъди сигурен.

Синтия подкара петлитровия „Мустанг“ на първа скорост, направи обратен завой и потеглихме, като за шест секунди достигнахме скорост от 90 километра в час по безлюдния Райфъл Рейндж Роуд.

Вслушвах се в мотора за известно време и никой не проговори, а след малко Синтия се обади:

— Повдига ми се.

— Наистина е ужасно — съгласих се аз.

— Отвратително. — Тя ме погледна. — Свикнал ли си с това?

— За бога, не. — А после добавих: — Аз не виждам чак толкова убийства, а като това съвсем рядко.

Тя кимна и си пое дълбоко дъх:

— Мисля, че ще мога да ти помогна с това, но не искам да се чувстваме неудобно.

— Няма проблеми — казах аз. — Но Брюксел винаги ще бъде между нас.

— Кое?

— Брюксел. Столицата на Белгия.

Кучка

Седяхме мълчаливо, а после Синтия попита:

— Защо?

— Защо Брюксел е столицата? Или защо ще бъде между нас?

— Не, Пол, защо е била убита?

— Да, ами възможните мотиви при убийствата са материална изгода, отмъщение, ревност, прикриване на друго престъпление, опасност от излагане на унижение и мания за убийства — отвърнах аз. — Така пише в ръководството.

— А ти какво мислиш?

— Ами, когато убийството е предхождано от изнасилване, Тогава се оказва отмъщение, ревност или може би опит да се прикрие самоличността на насилника. Тя може би го е познавала, или пък би могла да го разпознае по-късно, ако не е носил маска. — После добавих: — От друга страна, това много прилича на сексуално убийство, работа на сексуален маниак, който получава удовлетворение от самото убийство. Може би дори не е проникнал в нея с пениса си. Поне така изглежда, но все още не знаем със сигурност.

Синтия кимна, но не каза нищо.

— А ти какво мислиш — попитах я аз.

Тя помълча няколко минути, а после отговори:

— Очевидно е обмислено предварително. Извършителят е бил снабден с всичко необходимо — колчета за палатка, въже и вероятно нещо, с което е забил колчетата в земята. Трябва да е бил въоръжен, за да неутрализира оръжието на жертвата.

— Продължавай.

— Извършителят я е изненадал, после я е накарал да хвърли личното си оръжие, а после да се съблече и да отиде на полигона.

— Добре. Опитвам се да си представя как е успял да я огради с колчетата и същевременно да я държи под прицел. Не мисля, че е била от тези, които обичат да се подчиняват.

Синтия отвърна:

— Аз също. Но може да са били двама. А и не бих взела за дадено, че извършителят е бил „той“, докато няма някакви лабораторни доказателства.

— Добре. — Явно тази сутрин имах проблеми с личните местоимения. — А защо няма никакви признаци за съпротивление от нейна страна, или пък за жестокост от негова — от страна на насилника?

Тя поклати глава: