Нелсън Демил - Дъщерята на генерала

— Защо?

— Част от сценария, Пол. Сексуалните насилници имат невероятно сложни фантазии, които те усъвършенстват в умовете си, неща, които за тях имат силно сексуално значение, макар че за другите може да не означават нищо. Да накара някоя жена да се съблече, а после да отиде гола, носейки собствените си дрехи в ръка, до мястото, където възнамерява да я изнасили, е може би типична за него фантазия.

— Значи и ти разбираш от тия работи. Аз не съм единственият, който отговаря за перверзните.

— Запозната съм с патологични сексуални действия и криминални отклонения. Не зная много за съучастие в сексуални перверзии.

Не отговорих нищо на това и отбелязах:

— Линията, която ги разделя, е доста тънка и трудно се забелязва на моменти.

— Не мога да повярвам, че Ан Камбъл се е съгласила да участва. Тя със сигурност не би се съгласила да бъде удушена.

— Съществуват много възможности — започнах да разсъждавам аз — и ще е добре да не се обвързваме с нито една от тях.

— Нуждаем се от данните от криминалната лаборатория, от аутопсията, трябва да разпитаме много хора.

Ние? Загледах се в пейзажа, докато карахме в мълчание. Мъчех се да си спомня какво знаех за Синтия. Тя произхождаше от селския щат Айова, завършила беше държавен университет и беше специализирала в областта на криминологията, в някакъв цивилен университет по линията на армейската програма за повишаване на технологичните умения. Като много жени, а също и малцинства, които познавах в армията, службата тук им предлагаше повече пари, образование, престиж и перспективи за професионален растеж в сравнение с това, на което биха могли да се надяват във фермата, гетото или откъдето и да идваха. Спомнях си, че Синтия имаше положително отношения към армията — пътуване, приключения, сигурност, излизания и това не е зле за едно момиче, дошло от село.

— Какво мислиш?

— Мислех си за тебе. — Не последва отговор.

— Как са родителите ти? — попитах аз, макар че никога не ги бях чувал.

— Добре, а твоите?

— Добре Все още чакат да изляза оттук, да порасна, да се закотвя някъде и да ги направя дядо и баба.

— Трябва да бързаш с порастването.

— Добър съвет.

Не може да бъде! Синтия може да бъде саркастична, но това е реакция, когато е нервна. Хора, които са имали сексуални взаимоотношения, ако са чувствителни и емоционални уважават съществувалите отношения, а може би дори изпитват известна нежност към бившия партньор. Но съществуваше и известна неловкост в нашата ситуация, седнали един до друг и никои от нас не знае какви думи или тон да приеме. Казах отново:

— Мислех си за тебе. Искам да ми отговориш.

Тя ми отвърна:

— Аз също си мислех за теб.

И двамата мълчахме и гледахме напред, докато тя караше.

Няколко думи за Пол Бренер, който седеше на мястото до шофьора. От Южен Бостън, ирландски католик, все още не можещ да различи крава от кон, завършил гимназия, произлизащ от работническо семейство. Не влязох в армията, за да се измъкна от Южен Бостън, армията дойде да ме търси, защото започнали голяма война в Азия, а някой им беше казал, че от синовете на глупавите работници стават добри пехотинци. А вероятно съм бил добър пехотинец, защото изкарах цяла година там. Оттогава насам завърших разни курсове в колежи, свързани с армията, както и курсове по криминология. Променил съм се достатъчно, за да не се чувствам добре в Южен Бостън, но не се чувствам удобно и в дома на полковника, принуден да следя за това колко пия и да водя светски разговор с офицерските жени, които са или прекалено грозни, за да говориш с тях, или прекалено хубави, за да разговаряш само за незначителни неща.

И така, ето ни и нас, Синтия Сънхил и Пол Бренер, от двата противоположни края на северноамериканския континент, два различни свята, бивши любовници от Брюксел, срещнали се отново в дълбокия юг, които току-що са имали съвместното изживяване да наблюдават голия труп на една генералска дъщеря. Могат ли любовта и приятелството да се развиват при подобни обстоятелства? Не бих се обзаложил за това.

— Бях малко изненадана да те видя снощи — обади се Сънхил. — Съжалявам, ако съм била груба.

— За „ако“ и дума не може да става.

— Добре, тогава се извинявам без никакви условия. Но въпреки всичко не те харесвам.

Усмихнах се:

— Обаче ти се иска да работиш по този случай.

— Да, така че ще бъда любезна с теб.

— Ще бъдеш любезна с мен, защото съм ти началник. Ако не си любезна, ще те изпратя да си ходиш.