Нелсън Демил: Дъщерята на генерала

Тя заобиколи от другата страна и като използва носна кърпичка, отвори вратата, извади чантата, а после седна на по-ниската пейка и започна да изважда съдържанието.

Аз легнах на пътя и се пъхнах под джипа, но по асфалта нямаше нищо особено. Опипах ауспуха на различни места и открих, че някъде беше леко топъл.

Изправих се и полковник Кент ме попита:

— Някакви идеи?

— Ами хрумват ми няколко възможни сценария, но трябва да почакам, докато хората от криминалния отдел приключат. Предполагам, че си ги повикал

— Разбира се, тръгнали са от Гилем.

— Добре.

Форт Гилем се намира извън Атланта, на около двеста мили на север от Хадли и лабораторията на ЦСО обслужва цяла Северна Америка и е най-добре оборудвана. Хората, които работят там, са добри специалисти и като мен отиват там, където са нужни. Големите престъпления са все още сравнително редки в армията, така че лабораторията обикновено успява да събере нужното оборудване, когато се случи нещо сериозно. Този път те вероятно ще се появят с фургон. Предупредих полковник Кент:

— Когато дойдат, кажи им да обърнат внимание на едно черно петно на ходилото на левия й крак. Искам да зная от какво е.

Кент кимна, докато по всяка вероятност си мислеше: „Глупости, типични за ЦСО“.

А може би беше съвсем прав.

— Освен това искам да се направи секторно претърсване на района. Да кажем в радиус от двеста метра от тялото, като се изключи площта от 50 метра непосредствено около него.

Това щеше да заличи всички следи от стъпки, но в района на полигона и без друго имаше стотици отпечатъци от обувки, а тези, които ме интересуваха, се намираха на разстояние петдесет метра около тялото. Казах на Кент:

— Искам хората ти да съберат всичко, което не принадлежи към естествената растителност — фасове, копчета, хартии, бутилки и други такива, и да отбележат сектора, в който са намерени. Ясно ли е?

— Няма проблеми. Но мисля, че този тип е дошъл и се е измъкнал, без да остави следи. Вероятно с кола, също като жертвата.

— Предполагам, че си прав, но ние правим картотека.

— Ние си пазим задниците.

— Точно така. Ще работим по книга.

Така беше по-сигурно, а понякога дори даваше резултати. Макар че като бележка под линия трябва да добавя, че в този случай трябваше да съм наистина много изобретателен, защото щях да засегна доста важни хора. Но това е веселата страна на въпроса.

— Искам личното и здравното досие на капитан Камбъл, запечатани на бюрото ти до обяд — казах на Кент:

— Добре.

— Искам и канцелария при теб, а също и канцеларчик.

— С едно бюро или с две?

Погледнах към Синтия.

— Предполагам с две бюра, но все още не се ангажирам с този случай.

— Не ме разигравай, Пол. Заемаш ли се или не?

— Ще видя какво ще кажат във Фолс Чърч. Добре, забави уведомяването на офицера, занимаващ се с връзки с пресата до 10.00 часа. Изпрати двама души в канцеларията на капитан Камбъл и изнесете оттам бюрото, мебелите и всичките й лични вещи и заключете всичко това при вас. И нека сержант Сент Джон и редник Робинс останат в канцеларията на шефа на военната полиция, докато ги видя. Не искам никой да споменава и дума за това, докато не говоря с тях. А твое неприятно задължение, полковник, ще бъде официалното посещение в дома на генерал Камбъл. Иди без предварително да се обаждаш и вземи със себе си свещеник и лекар, в случай, че някой се нуждае от успокоително или нещо такова. Може би е по-добре да не видят тялото тук. Ясно ли е всичко?

Кент кимна и въздъхна продължително:

— Боже Господи…

— Амин. А междувременно инструктирай хората си да не споменават и дума за това, което сме намерили тук, и дай на тези от криминалния отдел отпечатъци от пръсти от младши сержант Кейси и отпечатъци от обувки на всички тук, включително и твои, разбира се.

— Добре.

— А също запечатай полевите тоалетни и не позволявай на никого да ги ползва. Тоалетните да бъдат забранени за хората от криминалния, докато аз не ги проверя.

— Добре.

Отидох при Синтия, която тъкмо връщаше нещата обратно в чантата, като все още използваше носна кърпичка.

— Нещо интересно?

— Не. Обикновените неща. Портмоне, пари, ключове и всичко изглежда непипано. Тук има фиш от Офицерския клуб. Вечеряла е там снощи. Салата, пиле, бяло вино и кафе. — И после добави: — Вероятно е била в столовата по същото време, когато ние бяхме в бара.

Кент беше дошъл при нас и попита:

— Вие сте били в бара? Познавате ли се?

Аз отговорих: