Нелсън Демил - Дъщерята на генерала

— Не зная. Обикновено има следи от нараняване. Във всеки случай въжето не е нещо, което бихме нарекли нежно.

— Не — отвърнах аз, — но той не я е мразил.

— Но и не я е обичал кой знае колко.

— А може и да я е обичал. Виж какво, Синтия, ти си професионалист. Това прилича ли ти на някое изнасилване, което си виждала или за което си чувала?

Тя помисли малко и после каза:

— Има някои от елементите на това, което наричаме планирано изнасилване. Нападателят е бил подготвен. Но не зная дали я е познавал, или просто е обикалял наоколо и тя е била случайна жертва.

— Нападателят би могъл да бъде с униформа — предположих аз, — което обяснява защо тя не е била нащрек.

— Възможно е.

Погледнах през отворения прозорец, помирисах утринната роса и влагата сред гъстите борове и усетих изгряващото слънце на лицето си. Вдигнах прозореца и се облегнах, като се мъчех да си представя това, което предхождаше сцената, която току-що бях видял, нещо като прожектиране на филм отзад напред: Ан Камбъл оградена с колчета, после застанала гола, после как идва от джипа и т.н. Много от нещата не се връзваха.

Синтия прекъсна мислите ми:

— Пол, името й е било на униформата й, на опознавателните знаци, разбира се, а вероятно шлемът и ботушите й също са били надписани от вътрешната страна. Така че, какво е общото между липсващите вещи? Името й. Нали така?

— Така. — Жените се сещат за различни неща. И това е добре. Наистина. Тя продължи:

— Така че този тип се занимава с какво? Събиране на трофеи, снимки, спомени и сувенири. Това съответства с образа и характера на организирания насилник.

— Но е оставил бельото и чантата й — добавих аз. — Всъщност това, което е общото между всички липсващи предмети, е, че те всички са свързани с армията, включително и кобурът и личното й оръжие, а те надали са били надписани. Той е оставил всичко, което принадлежи към цивилния живот, включително часовника и чантата й, в която има най-различни неща, надписани с нейното име. Така ли е?

— Това състезание ли е?

— Не, Синтия. Това е разследване на убийство. Ние обсъждаме възможни теории.

— Добре. Извинявай. Това е, което съдружниците при разследване на убийство правят, нали?

— Да.

Съдружник?

Синтия помълча известно време, а после попита:

— Разбираш ли от тези неща?

— Надявам се.

— Е, добре. А защо е взел само военните й вещи?

— Древните воини са снемали доспехите и оръжието на своите мъртви врагове. Оставяли са само набедрената превръзка.

— И затова й е взел военните вещи?

— Може би. Просто едно хрумване. Може да е било само за отвличане на вниманието. Би могло да е някакво психическо заболяване, за което не съм чувал.

Тя ме погледна, докато караше. Аз добавих:

— Може би той не я е изнасилил. Но я е вързал по този начин, за да привлече вниманието върху сексуалната страна на своето действие, или може би, за да опозори тялото й, да разкрие голотата й пред света.

— Защо?

— Не зная още.

— А може би знаеш.

— Трябва да помисля за това. Започвам да си мисля, че я е познавал. — Всъщност знаех, че я е познавал. Продължихме да пътуваме в мълчание още известно време и после казах на Синтия:

— Не зная защо се е случило това, но чуй това като обяснение за това как се е случило: Ан Камбъл тръгва от главния щаб и отива направо на полигона, като спира на доста голямо разстояние от поста на редник Робинс. Има предварително уговорена среща с любовник. Те правят това често. Той се прави на въоръжен бандит, изненадва я, кара я да се съблече и те започват някакъв извратен садистично-мазохистичен секс с връзвания и т.н. — Погледнах към Синтия. — Разбираш какво имам предвид?

— Не разбирам нищо от сексуални извратености. Това е по твоята част.

— Добре казано.

Тя добави:

— Сценарият ти звучи като мъжки фантазии. Искам да кажа коя жена би си направила труда да бъде така свързана на студената земя, а и да го смята за удоволствие.

Виждах, че денят щеше да е дълъг, а аз дори не бях закусвал. Казах:

— Знаеш ли защо пликчетата й са били под въжето около врата й?

— Не, защо?

— Провери в справочника за убийствата в главата за сексуална асфиксия.

— Добре.

— Забеляза ли също, че имаше черно петно на ходилото на десния й крак.

— Не.

— Ако е от пътя, защо е била боса на пътя?

— Накарал я е да се съблече в или близо до джипа.

— Тогава защо бельото й беше на полигона.

Синтия отвърна:

— Може би е била заставена да се съблече до или в джипа, а после тя или извършителят са ги занесли до мястото, където е била овързана.