Нелсън Демил - Школа за магии (Книга първа)

Здесь есть возможность читать онлайн «Нелсън Демил - Школа за магии (Книга първа)» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Школа за магии (Книга първа): краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Школа за магии (Книга първа)»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

На безлюден път някъде дълбоко в Русия американски турист се натъква на необикновен беглец — бивш американски военнопленник, който разкрива потресаващата тайна за един неподозиран свят. Това е „Школата за магии“ — чудовищна конспирация на КГБ, насочена срещу сърцето на Америка.
Срещу тази унищожителна съветска сила се изправят трима американци: офицер от ВВС, който извършва последния рискован полет до центъра на невероятния експеримент, красива и смела служителка от посолството, която проверява на дело идеите си за баланс на суперсилите и резидентът на ЦРУ в Москва, който, осъзнал една съкрушителна истина, прави съдбовна крачка към смъртта.

Школа за магии (Книга първа) — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Школа за магии (Книга първа)», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Нелсън Демил

Школа за магии

Книга първа

Част първа

1.

— За два дни сте в Смоленск вече, нали, господин Фишър? — попита тя.

Грегъри Фишър вече не се впечатляваше, нито пък се объркваше от странния словоред и необичайните граматически времена на английския, който говореха в тая част на света.

— Да — отговори той, — от два дни съм в Смоленск.

— Защо не ви видяла, когато пристигнали?

— Бяхте излезли някъде. Срещнах се с полицията, т.е. милицията.

— Да? — тя прелисти документите му. Лицето й бе напрегнато, но след малко засия. — А, да. Добре. Вие отседнали тук в хотел „Централен“?

Фишър огледа представителката на Интурист. Беше на около 25 години, няколко години по-голяма от него. Не изглеждаше зле. Но може би само така му се струваше, защото от доста време бе по пътищата.

— Да, снощи спах в хотел „Централен“.

Тя погледна визата му.

— Турист?

— Точно така. Турист.

— Занятие?

Фишър вече започваше да се дразни от тези вътрешни мерки за контрол. Във всеки град, където бе спирал, се чувстваше така, сякаш преминаваше митница на държавна граница.

— Бивш колежанин, понастоящем безработен — отговори той.

Тя кимна.

— Да? В Америка има много безработица. И много бездомни също.

Фишър бе чул, че руснаците са побъркани на тема безработица, бездомни, криминални престъпления, наркотици и расова дискриминация в Америка.

— Аз съм безработен по собствено желание.

— Конституцията на Съветския съюз, за разлика от вашата, гарантира работа, жилище и четиридесетчасова работна седмица на всеки гражданин.

Хрумнаха му няколко отговора, но той отвърна:

— Ще попитам за това нашия представител в Конгреса.

— Да?

— Да.

Фишър стоеше в средата на офис с бледожълти стени. Жената скръсти ръце и се наведе напред.

— Ваш престой в Смоленск харесва вас?

— Супер е. Ще ми се да остана по-дълго.

Тя разгъна пътния му лист върху бюрото си, после енергично удари голям червен печат на документа.

— Вие посетили наш културен парк?

— Изснимах цяла лента там.

— Да? А посетили Исторически музей на улица „Ленин“?

Фишър не се насили да излъже:

— Не, не успях. Ще го направя на връщане.

— Добре. — Тя го погледна любопитно за момент, а Фишър помисли, че й е приятно да разговаря с него.

Всъщност целият офис на Интурист в Смоленск имаше доста запуснат вид и приличаше на склад на Камарата на търговията в някой малък град в Средния запад.

— Тук не виждаме често американци.

— Не мога да повярвам.

— По принцип нямаме много посетители от Запада. Идват само автобуси от братските социалистически страни.

— Ще разкажа колко е хубаво тук.

— Наистина ли? — Тя побарабани с пръсти по масата, а после добави замислено. — Вие можете да пътувате където поискате.

— Моля?

— Един американец ми каза това. Всеки получава паспорт. За 30 долара. За две, три, четири седмици…

— Може и за повече. Не мога обаче да отида например във Виетнам, Северна Корея, Куба и в още няколко други страни.

Тя разсеяно кимна, после попита:

— Интересувате ли се от социализма?

— Интересувам се от Русия — отговори Фишър.

— И аз се интересувам от вашата страна.

— Елате да я видите.

— Да. Някой ден. — Тя се наведе и зачете някаква бланка. — Имате в колата необходимата аптечка за първа помощ и комплект инструменти, да?

— Разбира се. Същите, които имах и в Минск.

— Добре. Трябва да пътувате по посочените магистрални пътища. От тук до Москва не ви се разрешава да спирате за нощуване. Шофирането през нощта в провинцията е забранено за чужденци. Трябва да стигнете в Москва, преди да се смрачи.

— Зная.

— Когато пристигнете, незабавно се явете в офиса на Интурист в хотел „Русия“, където ще отседнете. Преди това можете да спирате само за да зареждате с гориво или да попитате някой милиционер за посоката.

— И да ползвам тоалет.

— Е, да, разбира се. — Тя погледна пътния му лист. — Властите разрешили вас едно малко отклонение при Бородино.

— Да, зная.

— Но аз бих дала съвет да не ходите.

— Защо?

— Ще е късно следобед, господин Фишър. Ще трябва да бъдете в Москва преди тъмно. Аз бих дала съвет да останете вече пак в Смоленск довечера.

— Аз вече пак напускам моя хотел. Да?

Тя сякаш не забеляза пародията му на разваления й английски:

— Аз мога уредя друга стая тука. Това моя работа. — И тя за пръв път се усмихна.

— Благодаря ви. Но съм убеден, че ще стигна в Москва, преди да се стъмни.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Школа за магии (Книга първа)»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Школа за магии (Книга първа)» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Нелсън Демил - Частен клуб
Нелсън Демил
Нелсън Демил - Аз, детективът
Нелсън Демил
libcat.ru: книга без обложки
Нелсън Демил
Нелсън Демил - Златният бряг
Нелсън Демил
Нелсън Демил - Пантерата
Нелсън Демил
libcat.ru: книга без обложки
Нелсън Демил
libcat.ru: книга без обложки
Нелсън Демил
Нелсън Демил - Играта на лъва
Нелсън Демил
Нелсън Демил - Полет 800
Нелсън Демил
Отзывы о книге «Школа за магии (Книга първа)»

Обсуждение, отзывы о книге «Школа за магии (Книга първа)» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x