Нелсън Демил - Школа за магии (Книга първа)

— Е — каза шеговито Холис на Лиза. — Не ти ли се иска да кажеш сега: „Аз напускам“?

Тя го погледна и каза тихо, така че никой друг да не може да я чуе:

— Знаеш ли, мислех си за нещо. Ти и Сет ми обещахте, че ще ме държите в течение на събитията в замяна на помощта, която получавате от мен.

— Държа те в течение. Отвлякоха ни.

— Това не е смешно, Сам. Струва ми се, че и двамата сте знаели, че това може да се случи.

— Подозирахме го — отговори след кратко мълчание Холис.

— Били са нещо повече от подозрения, мисля. Знаеш ли, че Сет не искаше да се качвам на този самолет?

— Не, не го знаех. — Но това е много интересно, помисли си Холис, а на глас каза: — Никой никога не ти е обещавал да те държи в течение, Лиза. Не и в тази работа. Дори аз не съм напълно в течение на всичко.

— Той… — тя кимна, — той се опита да ми каже нещо, но предполагам, че не съм го слушала достатъчно внимателно.

— А и с мен не сподели какво ти е казал той.

— Извинявай. — И тя добави: — Каза ми, че си мишена и че аз трябва да стоя настрана от теб.

— Но въпреки това ти дойде с мен.

— Обичам те, глупако.

— Чувам шепот — надникна Марченко над седалката. — Никакъв шепот. Никакви тайни.

— Ако не те обичах — продължи Лиза, без да обръща внимание на Марченко, — щях просто да те ненавиждам.

— Ще ти се реванширам. Една вечеря? — В „Кларидж“.

— Имаш я.

— Вечеря? — каза Марченко. — Да, ние изпуснахме обяда си. Гладен съм.

— Можеш да изкараш цял месец на сланините си — промърмори Холис под носа си.

Марченко се обърна и погледна Холис.

— А ти ще ядеш плъхове, за да оцелееш в ГУЛАГ.

— Върви по дяволите.

— Точно там отиваме, приятелю.

Близо три часа след началото на полета им вертолетът започна да се снижава. Холис забеляза старото шосе за Минск покрай Москва река и различи дузина групички изби, всяка от които можеше да е Яблоня. След това съвсем неочаквано той видя самата Яблоня. Знаеше, че е тя, защото представляваше редица от овъглени дървени бараки покрай калния път. На мястото на градинките и купите сено в дворовете лежеше сива пепел. Един булдозер бе изкопал дълъг ров в черната земя и половината от изгореното село вече бе съборена в него. Холис извърна глава от прозореца. Към списъка му от сметки за уреждане.

Фишър, Бил Бренън и тристате американски пилоти — сега се прибави и селото Яблоня.

Около три минути по-късно Холис отново погледна през прозореца. Сега летяха на височина от около петстотин фута и той видя началото на Бородинското поле, насипите, паметниците и накрая музея. След това стигнаха до боровата гора и вертолетът започна да се спуска по-бързо. Видя телената ограда и разчистеното пространство около нея, след което и вертолетната площадка, която Алеви му беше показал на сателитните снимки.

Лиза се наведе към него и погледна през прозореца.

— Приземяваме ли се?

— Да.

— Къде?

— В Школата за магии.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/4463

Издание:

Нелсън Демил. Школа за магии

Книга първа

Превод: Олга Дончева, Зоя Любенова

Редактори: Мария Енчева, Росица Кечева

Технически редактор: Мария Иванова

Художник: Камен Стоянов

ИК „Матекс“ — София, 1994 г.

ISBN: 954–508–015–9

Голям хамбургер на „Макдоналдс“. — Б.пр.

Еврейски празник. — Б.пр.

Извинете, господине, госпожо. Нуждая се от две копейки. За телефон. (фр.). — Б.р.

Благодаря, госпожо. Благодаря. (фр.). — Б.р.

Да тръгваме! (фр.). — Б.р.

Сарма (рус.). — Б.пр.

Баба на дядо казваше: Заминавам за Америка. Ах ти, стара кучко, никъде няма да ходиш.

Услуга за услуга (лат.). — Б.пр.

Лека нощ! (англ.). — Б.пр.

Прави се аналогия с романа „Алената буква“ от американския писател Натаниел Хоторн 1804–1864, в която буквата „П“ е символ на прелюбодеяние. — Б.пр.

Кървав скакалец (англ.). — Б.пр.

разведряване (фр.). — Б.пр.