Нелсън Демил - Школа за магии (Книга първа)

— Може да се реставрира — той погледна Лиза. — Някой музеен реставратор ще го направи. Изобщо няма да личи.

Погледът на Лиза бе празен.

— Господи, какъв срам! — Салерно обърна иконата към себе си. — Кой би могъл да го направи?

— Веднага ми идва наум наименованието на едно учреждение — отговори Холис…

— КГБ ли имаш предвид? — Салерно прехапа устни. — Искаш да кажеш, че са проникнали в посолството? А спомняш ли си посланика Стейнуей? Какви лайна! Но аз мислех, че сега всичко е напълно обезопасено. Може би е градинарят, когото наехте, Ваня.

— Чувствам се така… унизена — Лиза взе ръката на Холис в своята. — Защо? Защо, Сам?

— Знаеш защо.

— Да, но това е толкова безсмислено. Толкова дребнаво и отмъстително.

— Те са такива.

— Ах, какви мръсници!

Четиримата германци се вторачиха в тях.

— Може би наистина може да бъде поправена — каза Салерно. — Като я запълнят с малко дървесина и я боядисат, ще бъде пак като нова. Можеше и да е много по-лошо.

Лиза погледна иконата. Сърпът и чукът бяха издълбани в дървото с някакъв груб инструмент, като острието на сърпа се извиваше покрай три от ъглите на изображението. Дръжката на чука прерязваше диагонално тялото, а главата на чука представляваше правоъгълник от оголено нацепено дърво — точно на мястото, където преди бе стояла главата на архангела. Лиза пое дълбоко въздух:

— Ще я запазя точно така, както си е.

— Добре — Холис стисна ръката й.

— Точно във вида, в който ми я дадоха.

— Никога не съм бил в Минск — каза Салерно и свивайки рамене, надникна през прозореца. — А ти? — попита той и погледна към Холис.

— Не.

— Ей, приятели, важи ли тук дипломатическият ви имунитет? — устните на Салерно се изкривиха в лека усмивка.

— Знаеш, че важи на територията на целия Съветски съюз — отговори Лиза, като вдигна поглед от иконата. — Но защо ще ни трябва дипломатически имунитет?

— Човек никога не знае.

Преди още боингът да спре, Джо застана до предната врата на салона и съобщи:

— Дами и господа, поправката на електрическата инсталация може да се забави, така че ще напуснем самолета. Моля, вземете всичките си лични вещи със себе си. Благодаря. — Тя отвори гардеробното отделение и им подаде палтата и чантите. Самолетът спря.

Пилотът Ед Джонсън се появи на вратата, свързваща пилотската кабина с бордовата кухня, и махна на Холис.

— Вървете напред — каза Холис на Лиза и Салерно.

Той се приближи до Джонсън и застана до него в малката бордова кухня.

— Не става въпрос за проблеми с електрическата инсталация — каза Джонсън. — Получихме съобщение от диспечерската кула на Шереметиево, в което казват че са ги заплашили, че има бомба в самолета.

Холис кимна с разбиране.

— Ръководството на съветската гражданска авиация ме инструктира да се приземя в Минск — най-близкото летище, на което може да се приземи този самолет.

— Тогава защо ни евакуират през аварийните изходи?

— Ами точно за това става въпрос. Когато вече се спускахме към пистата, отново ни се обадиха от Шереметиево и казаха, че според информацията, с която разполагат, бомбата е от онези съоръжения, които се задействат в зависимост от височината, на която лети самолетът, следователно сме в безопасност. Това е доста странно. Искам да кажа, че не съм убеден дали действително са заловили човека, поставил бомбата. А дори да е така, ще им каже ли той на какъв принцип работи експлозивът? Защо ще му повярват? Но те не пожелаха да отговорят на нито един от въпросите ми, а просто ми казаха да се приземя в Минск, без да предприемаме аварийна евакуация. Казаха, че не искат да създават излишна паника сред пътниците нито да рискуват да се получат някакви травми при спускането от самолета. Поисках четири подвижни стълби и ги получих. — Джонсън погледна Холис в очите. — Мисля, че това е номер. Някой иска този самолет да се приземи в Минск.

— Възможно е.

— Може ли всичко това да има нещо общо с вашия проблем?

— Много вероятно.

— Можем ли аз или екипажът да ви помогнем с нещо?

— Не и без да се изложите на опасност. Ако не стигна с вас до Франкфурт, обадете се на генерал Вандермулън в Пентагона. Това е шефът ми. Холис взе една книжна салфетка от плота в кухнята и написа телефонния му номер. — Просто му кажете професионалното си мнение за това аварийно кацане.

— Дадено.

— И не казвайте нито дума на никого, докато се намирате във въздушното пространство на Източния блок, дори на втория си пилот.