Джуд Деверо - Рийган

— Травис ли ти разказа всичко това?

— Не пряко. Измъквах му думите с ченгел от устата, докато разбера какво в действителност се е случило с него. Преживял е толкова много, че дори на корем ще лази пред теб, за да те върне при себе си. И ако за тази цел му потрябва помощта на целия град, няма да се спре и пред това. Може би тактиката му е малко… е, може би не е точно най-изисканата, но какво ще предпочетеш — една роза и един мъж като Фаръл, или — колко бяха станали до тази сутрин? — да, седемстотин четиридесет и две рози и Травис Станфорд?

— Но в такъв случай нима беше необходимо всичко това? — отвърна Рийган и дръпна конеца, който я беше отвел до онова предложение за женитба под писалището й.

— Няколко пъти ми се оплаква, че Травис никога не те молел за нищо, а винаги само ти заповядвал какво да правиш и как да го правиш. Ако си спомням правилно, при венчавката си казала „не“ само защото не те попитал по-рано дали искаш да се омъжиш за него. Струва ми се, че този път няма да можеш да го упрекнеш, че не те е питал по-рано. Ти също така го обвиняваше, че не разбирал нищо от ухажване. — Бранди се изправи на крака и се усмихна. — Мисля, че това ухажване ще остане в историята на Скарлет Спрингс.

В този миг самата Рийган се усмихна против волята си.

— При това исках да получа само малко шампанско и няколко рози.

С облещени очи Бранди сложи пръст върху устните на Рийган.

— Моля те, не изричай повече тези думи. Може да се случи така, че да се удавим в него.

Сега вече Рийган не можа да удържи смеха си.

— Няма ли никога да се научи да прави нещо с мярка?

— Не се надявай на противното — отговори Бранди сериозно. — С голямо удоволствие щях да бъда на твоето място и да видя къде ме стяга чепикът.

— Чепиците ми са натъпкани с бележки — отговори тя находчиво.

Бранди тръгна през смях към вратата.

— Ти по-добре събери всичките си сили. Там вън всичко живо чака напрегнато да се появиш. — Все още смееща се Бранди чу тежката въздишка на Рийган и излезе от канцеларията.

Рийган остана още малко, за да се успокои и да размисли върху думите на Бранди. Всичко, което беше свързано с Травис, беше в свръхразмери: неговото тяло, неговият дом и неговата страна. Как можеше да очаква, че като жених щеше да прибегне към други мащаби?

Грижливо извади копринената лента отново от кошчето за боклук и я сгъна старателно. Някой ден щеше да я покаже на внуците и внучките си.

Решителна, с изпънати рамене и вдигната брадичка, тя излезе от канцеларията и се запъти към хотелските стаи.

Макар че не беше неподготвена, действителността далеч надмина очакванията й. Първата особа, която съзря там, беше бабата на госпожица Елисън. Тя седеше в кресло и й се усмихваше е едната половина на лицето си. Другата беше парализирана от времето на апоплектичния удар.

— Толкова се радвам, че все пак сте дошла — каза Рийган любезно, сякаш беше поканила струпалите се на вечеринка.

— Седемстотин четиридесет и две! — извика един мъж. — И последната е от стъкло и има зад гърба си дългия път от Европа до тук!

— И как е пристигнала, без да се счупи?

— А пък аз се питам как е попаднала на тавана на плевнята ми за сено! Стълбата ми наистина се счупи преди два дни и аз още не бях намерил време да я погледна. Но там лежеше вързопът, толкова грижливо завързан, че повече нищо не можеше да се желае, и върху лентата пише дали иска да се омъжи за него.

Един мъж стоеше до стената зад тезгяха, рисуваше дълга извита нагоре роза върху ламперията и до нея таблица с числа: 05 часа — 1 роза; 05 часа 30 — 2 рози чак до долу с 38 рози в 23 часа 30. После нарисува и стъклената роза в полунощ и пресметна сумата под черта. Рийган не пожела да попита кой беше възложил на художника тази творба или му беше разрешил да я изпълни на стената зад тезгяха — тя самата беше прекалено много заета с това да се брани от любопитните гости.

— Рийган, вярно ли е, че този мъж е бащата на Дженифър, но вие не сте омъжена за него?

— Тогава, когато Дженифър се роди, ние бяхме женени — опита се Рийган да обясни обърканото състояние на нещата. — Тогава обаче при моята венчавка аз не бях още пълнолетна и…

Друг мъж й отне думата с въпроса си:

— Вярно ли е, че на този мъж уж принадлежала половината Вирджиния?

— Не е съвсем така, само третината. — Сарказмът не успя да приглуши всеобщото любопитство.

— Рийган, не ми харесва това, че този човек оставя бележки в сейфа ми. Съхранявам там поверителни документи, а личността на един адвокат и клиентите му е неприкосновена.