Джуд Деверо - Рийган

В девет часа вечерта започна да се пита дали този потоп някога ще свърши. Беше уморена и не искаше друго, освен да си легне и да я оставят на мира.

Когато застана пред вратата на апартамента си, едно дете й бутна в ръцете букет с тридесет и пет рози. Щом влезе в спалнята си, тя свали грижливо бележката от всяко стебло, прочете ги всичките и ги струпа в едно чекмедже под бельото си. „Травис“, прошепна тя и ненадейно умората й изчезна. Тъй като тук се чувстваше защитена от любопитни очи, тя най-сетне се нарадва на розите си.

Някой — несъмнено Бранди — беше поставил няколко пълни с вода вази в един от ъглите на спалнята и Рийган сега ги напълни с розите си. Спомни си кога за последен път беше получила цветя от Травис — в сватбената си нощ.

Засмя се тихо когато в десет и половина й донесоха тридесет и шест рози.

В единадесет и в единадесет и половина й поднесоха още повече рози. Когато удари полунощ, Рийган отвори с прозявка вратата, пред която този път стоеше Реверънд Уентуърт, свещеникът на Скарлет Спрингс.

— Не искате ли да влезете? — попита тя учтиво.

— Не, трябва да се връщам веднага в къщи. По това време обикновено отдавна спя. Дойдох само, за да ви предам това тук.

Той й подаде дълга, тясна бяла кутия и когато Рийган я отвори, в нея лежеше приказно красива роза от благороден, тънък, чуплив розов кристал. И стеблото, и листата бяха от стъкло, което беше оцветено светлозелено, и над стеблото беше поставен гравиран сребърен пръстен, на който пишеше:

Рийган, искаш ли да се омъжиш за мен?

Рийган загуби дар слово. Не смееше да докосне това нежно прелестно творение от крехко стъкло.

— Травис се надяваше, че ще ви хареса — каза Реверънд Уентуърт.

— Къде е намерил тази роза? И как я е пренесъл до Скарлет Спрингс?

— На тези въпроси, скъпа моя, може да ви отговори само господин Станфорд. Той ме попита само дали съм съгласен да ви донеса един подарък в полунощ. Наистина — когато ми донесоха кутията, отворена и неопакована, жена ми и аз не устояхме на изкушението… е, ние надникнахме вътре. Сега обаче наистина трябва да си вървя. Лека нощ.

Слушаше го с едно ухо, затвори разсеяно вратата, облегна се на нея, съсредоточила поглед върху чудесната кристална роза. От страх, че би могла да строши тази скъпоценност, тя я премести със затаен дъх в малка ваза на нощната си масичка и постави до стъкленото цвете първата роза, която Травис й беше изпратил рано сутринта. Съблече се, за миг извърнала очи от кристалната роза, и докато лежеше в леглото й се стори, че лунната светлина покрива с роса стъкленото цвете. Заспа с усмивка на лицето.

На сутринта се събуди късно. Часовникът й показваше вече осем часа и като огледа бързо всички рози, на които хвърли въздушна целувка, тя скочи в леглото и грабна от стола домашния си халат. Един от ръкавите му беше запушен отвътре, и когато вкара ръка в него, оттам изпадна къс синя хартия. Изшумоля на пода пред краката й и тя отчетливо различи надписа:

Рийган, искаш ли да се омъжиш за мен?

Припряно мушна бележката в джоба на домашния халат, удивена от синия цвят на хартията. Всички послания, които беше получила вчера, бяха все пак върху бяла хартия. Отби се в стаята на Дженифър и завари там само празно легло. Детето ставаше често много рано и правеше компания на Бранди в кухнята, докато майка й още спеше.

Усмихната, Рийган се върна в стаята си и започна да се облича. Днес съвсем определено Травис щеше да дойде при нея, за да падне на колене и да я помоли да му стане жена и може би тя после щеше да го изслуша. Засмя се високо.

Смехът й замръзна на устните, когато намери втора синя бележка в корсажа на роклята си. Огледа я подозрително, после се разшета наоколо и започна да претърсва гардероба си.

Тези сини бележки бяха навсякъде — в обувките й, в дрехите й, в чекмеджетата, във фустите й, в чорапите й и дори под възглавницата й!

Какво безочие, помисли си тя, а възмущението й растеше с всяка бележка, която намираше. Как смееше по толкова нахален начин да накърнява личната й сфера! Ако не го беше сторил самият Травис, значи — толкова по-зле! — беше натоварил някой друг да рови в нещата й и да пъха там бележки. И кога? Това можеше да стане само през нощта, понеже беше намерила три бележки дори в роклята си, с която беше облечена вчера.

Разярена, тя излезе от апартамента си и се запъти право към канцеларията. Там изглежда нямаше никакви промени. Цяло щастие беше, че всяка вечер заключваше канцеларията си.