Джуд Деверо - Рийган

Така продължи с часове, докато усмивката на Рийган се стопи и се превърна в застинала маска. Раздвижи я едва един слаб, боязлив глас:

— Мами!

Тя погледна надолу и съзря дъщеря си, която вдигаше малкото си лице към нея. Явно нещо я потискаше.

— Ела при мен, Дженифър — каза тя, вдигна дъщеря си на ръце и я отнесе в кухнята. — Хайде да видим дали Бранди ще ни увие нещо за ядене. После ще си направим пикник.

Час по-късно Рийган и малката й дъщеря седяха сами на брега на малка рекичка северно от Скарлет Спрингс. Почти бяха опразнили цяла кошница със студено печено пилешко и сладкиши с череши.

— Защо татко не иска да се върне в къщи? — попита Дженифър. — И защо всички получават писма от него, само аз не?

Едва сега Рийган осъзна, че дъщеря й беше отмината от потопа бележки и рози. Действително не беше намерила нито една бележка с предложение за женитба в стаята на Дженифър.

Тя притегли дъщеря си върху скута си.

— Той хвърли толкова усилия да се ожени за мен, защото знае, че ще отидеш при него, ако стана негова жена. Това е причината.

— Татко не иска ли да се ожени и за мен?

— Иска да живееш при него. И съм убедена, че поне половината от розите бяха предназначени за теб, за да те помоли да се преместиш при него.

— Иска ми се да прати и на мен рози. Тими Уотс твърди, че татко искал само теб и аз съм щяла да остана при Бранди, ако заминеш.

— Как смее да твърди такива отвратителни неща! Това е нагла лъжа! Твоят татко те обича много. Не ти ли каза, че ти е купил пони и построил хралупа? И е направил тези неща, преди да те познава. Какво ли няма да направи за теб, откакто знае какво съкровище има.

— Мислиш ли, че ще поиска и моята ръка?

Рийган не знаеше какво да отговори на този въпрос.

— Ако иска ръката ми, то това важи едновременно и за теб. Той ще се ожени за нас двете.

С въздишка Дженифър се облегна на майка си.

— Ще ми се татко да дойде в къщи. Ще ми се никога да не заминава никъде. И да ми прати рози и да ми пише писма.

Рийган люлееше дъщеря си върху скута, галеше я по косите и едва сега забеляза колко е тъжна Дженифър. Травис щеше много да се упреква, ако знаеше колко страда дъщеря му от това, че беше пренебрегната при ухажването. Може би щеше да компенсира утре пропуска на Травис. Може би щеше да набави още няколко рози, които Травис беше недогледал при плячкосването и щеше да ги даде на дъщеря си — от името на баща й.

Утре, помисли си тя, и едва не изтръпна при тази мисъл. Какво ли кроеше Травис за утрешния ден?

Дженифър събуди майка си на следващото утро. Тя държеше в ръката си малък букет рози и попита:

— Мислиш ли, че татко ми е пратил тези цветя?

— Възможно е — каза Рийган, която не искаше да лъже дъщеря си, но и не желаеше да я разочарова. Бе сложила малък букет на възглавницата на Дженифър още преди изгрев.

— Те не са от татко — извика детето отчаяно. — Ти си ги внесла тайно в стаята ми. — С този упрек тя хвърли розите напряко на леглото и избяга в стаята си.

Мина време, докато Рийган успокои дъщеря си и после тя самата едва не се разплака. Само да знаеше как да прати вест на Травис и да му съобщи за желанията на Дженифър.

Когато майката и дъщерята в безутешно състояние на духа най-сетне се облякоха, те се хванаха за ръцете и заедно се подготвиха за онова, което им вещаеха денят и Травис.

Залата и фоайетата гъмжаха от хора от града, но тъй като сутринта не беше се случило нищо сензационно, присъстваше само по един представител от семейство. Рийган се бранеше сдържано от въпросите им и постоянно държеше до себе си Дженифър, докато правеше контролната си обиколка из хотела и се опитваше да върши нормалната си работа. Беше й дошло до гуша всички да я зяпат и подпитват.

Когато стана обяд и все още не беше се случило нищо необичайно, гражданите започнаха отрезвели да напускат хотела. Трапезарията беше пълна, но не препълнена, и Рийган забеляза, че Марго и Фаръл седяха на една маса, навели глави и си гугукаха нещо над чиниите. Свъсила чело, тя се замисли какво ли имаха да си кажат.

Не успя да проследи тази мисъл, защото шумът, който нахлуваше от салона в столовата, растеше по сила и обем. Тя погледна към тавана и едва не се разплака от отчаяние.

— Какво ли е намислил сега? — попита тя тихо.

Дженифър посегна към ръката на майка си.

— Смяташ ли, че татко се е върнал в къщи?

— Сигурна съм, че това идва от него — каза Рийган и тръгна през коридора към салона.