Джуд Деверо - Рийган

Весело махаща с ръка, Дженифър яздеше надолу по улицата към откритата местност в южния край на Скарлет Спрингс. Съпровождаха я все повече мъже и жени, някои пеша, някои на кон, но всичките в крещящи, пъстри чуждоземни костюми. След тях вървеше оркестър от седем мъже, а края на празничното шествие представляваха отново група клоуни, които развяваха плакат, на който пишеше, че в чест на Дженифър Станфорд след два часа предстои безплатно цирково представление, на което е поканен целият град.

Когато и последният клоун изчезна зад завоя на църквата, сред зрителите известно време настъпи тишина.

— Мисля, че преди това трябва да затворя дюкяна си — каза един мъж.

— Какво се облича за едно такова представление? — попита младолика жена.

— Рийган — извика някой от тълпата — убеден съм, че този град ще умре от скука, ако си заминете.

Бързо потиснат кикот, който можеше да идва само от Бранди, накара Рийган да се обърне.

— Какво, мислиш, е хрумнало сега в главата на Травис?

— Струва ми се, че иска да използва Дженифър като стръв, за да ме хване на въдицата си — отговори Рийган. — Във всеки случай се надявам, че не е измислил нещо по-лошо. Ела, чака ни още доста работа. Ще окачим табела на вратата „Всички са на цирк“, ще освободим персонала и ще заключим хотела.

— Една добра идея! Ще подготвя суха храна за нас и за половината град и всичко ще се разграби преди да изтече времето, което ни дава Травис.

Двата часа се изнизаха прекалено бързо и представлението изглежда щеше да започне всеки миг, когато Рийган пристигна на територията на цирка с пътна кола с чергило, натоварена догоре с храна и напитки. Един огромен квадрат беше обграден с колове, върху които беше опънат брезент. Вътре бяха поставени дървени пейки, задните бяха по-високо от предните, а местата бяха в по-голямата си част вече заети от гражданите. От едната страна в средата с розови и оранжеви ленти беше оградено голямо пространство.

— Питам се къде ще седнеш — каза през смях Бранди, когато видя смутеното лице на Рийган. — Ела, няма да бъде толкова лошо, колкото си представяш.

Младата жена с розовото трико придружи Рийган и Бранди до оградения с ленти манеж и после се оттегли. Малко след това по манежа заподскачаха два коня, върху които стоеше един мъж, стъпил поотделно с крак върху гърбовете на двете животни. Когато стигна края на арената, той обърна жребците и се понесе обратно в галоп, този път като балансираше с гръб към главите на животните.

Бранди се слиса.

И двете нямаха време за размисъл, тъй като манежът се пълнеше с все повече коне. Животните показваха номера, а ездачите демонстрираха уменията си върху конете. Двама мъже стояха на два коня, а трети човек скочи върху раменете на двамата, докато конете галопираха в кръг.

След като групата на ездачите се оттегли, Дженифър язди на своето пони на арената, което се водеше от дамата в розовото трико. Дженифър носеше трико със същия цвят, което тук-там беше обсипано със златни пайети. Докато Рийган гледаше със затаен дъх, жената, която водеше понито, подаде ръка на детето, Дженифър се изправи на седлото и направи кръг, като стоеше върху гърба на кончето.

— Седни си на мястото! — скастри Бранди Рийган, която понечи да стане и се притече на помощ на дъщеря си. — Тя не може да падне, още повече че жената я държи здраво за ръката.

Точно в този момент жената от цирка пусна ръката на Дженифър, а момиченцето извика:

— Гледай, мами!

В този миг Рийган едва не загуби съзнание, защото Дженифър подскочи във въздуха и после беше хваната от дамата в розовото трико.

Дженифър направи няколко поклона, които вероятно бяха репетирали с нея по-рано, и гражданите бурно я аплодираха. После изтича при майка си, която я притисна силно към себе си.

— Добра ли бях? Всичко ли направих както трябва?

— Ти беше великолепна! Изплаши ме до смърт.

Дженифър изглежда се зарадва на тази забележка.

— Да знаеш само какво е подготвил татко!

Мина известно време, докато сърцето на Рийган се успокои, а после вече не й остана време да разпитва Дженифър за изпълнението на Травис, защото на манежа изведоха слона. След неговия номер с дресурата излязоха клоуните, които разсмяха всички, след тях танцува една мечка. През цялото време Рийган се озърташе да види Травис…

Оркестърът беше придружавал всяко изпълнение с игриви мелодии, ала сега отекна едно застрашително, дълго, нестихващо барабанене и на арената настъпи мъртва тишина.