Джуд Деверо - Рийган

Щом излязоха от трапезарията, те чуха музика, чаткане на копита и трополене на каруци. Шумотевицата се усилваше с всеки изминат миг и изглежда се насочваше към хотела.

— Какво е това? — попита Дженифър, докато очите й ставаха все по-големи.

— Нямам никаква представа — отговори Рийган. Верандата беше претъпкана с хора и те висяха като гълъби на шестте прозорци, които гледаха към улицата.

— Дженифър! — извика някой отвън, а на верандата отекна оживено:

— Това е цирк!

— И зверилник! Такова нещо съм виждал веднъж във Филаделфия!

Името на Дженифър беше повторено няколко пъти, преди Рийган да намери на верандата място за себе си и за своята дъщеря. В този момент трима мъже с изрисувани лица завиваха зад гърба на училищната сграда. Носеха копринени костюми на шарени ивици и точки и правеха кълбета и акробатически номера на улицата.

Към шарките върху предната страна на костюмите им бяха прибавени и букви, и заради акробатическите фокуси, които клоуните показваха, Рийган успя с усилие да ги разчете.

— Дженифър — каза Рийган — те носят твоето име върху костюмите си!

Засмяна, Рийган вдигна дъщеря си на ръце.

— Това е за теб! Тези хора са клоуни и върху дрехите им е написано твоето име.

— Те искат да дойдат при мен?

— Ами да, да! Татко ти праща цял цирк и доколкото познавам Травис, това сигурно не е малък цирк. Гледай, гледай! Ето там идват мъжете, които правят салта върху конете си!

С големи, смаяни очи Дженифър сега погледна към мъжете, които се друсаха на великолепни, златисти коне, в разгара на галопа заставаха на седлата и сменяха коня. После сред пушилка от прах и пясък ненадейно застанаха мирно пред Дженифър и й се поклониха. С усмивка, която стигаше от едното чак до другото й ухо, Дженифър погледна отвисоко към майка си.

— Циркът е за мен — каза тя гордо и се обърна към хората, които стояха зад нея на верандата. — Моят татко ми е пратил цирк!

Човек на кокили вървеше след клоуните и акробатите — ездачи, после се появи мъж, който водеше за синджир малка черна мечка. Всички носеха името на Дженифър върху гърдите си. Музиката свиреше все по-гръмко. Оркестърът на цирка изглежда вече не беше далеч от хотела.

Изведнъж настъпи мъртва тишина на верандата и по прозорците на хотела, понеже от ъгъла към тях приближаваше едно толкова огромно и странно същество, каквото никой досега не беше виждал през живота си. С тромав олюляващ се вървеж то влачеше краката си насам така, че земята се тресеше, докато животното спря със своя укротител пред верандата. Укротителят разгърна едно знаме върху хълбока на това колосално същество, на което пишеше:

Кап. Джон Кроуинсфийлд показва за пръв път в Съединените щати дресиран слон. И по специално желание на господин Травис Станфорд днес най-голямото животно на земята ще…

четеше Рийган на дъщеря си на глас текста върху знамето, докато тя се беше вкопчила здраво в нея.

… покаже своите фокуси на Дженифър.

пишеше на втори плакат, който сега се разгръщаше.

— Какво ще кажеш за това? — попита Рийган. — Твоят татко ти праща слон, който ще излезе на манежа само за теб.

Известно време Дженифър не пророни нито дума, после се наведе към ухото на майка си и прошепна:

— Ще трябва ли да задържа и слона, мами?

В началото Рийган щеше да се разсмее, но когато се замисли върху въпроса на дъщеря си и чувството за хумор на Травис, тя отвърна:

— Да се надяваме, че няма, малката ми. Опасенията относно слона бяха бързо забравени, когато той отмина и зад ъгъла на училищната сграда се появи прелестно, малко бяло пони, което носеше наметало от бели рози, върху което пишеше с червени рози „Дженифър“.

— Какво пише там, мами? — попита Дженифър с изпълнен с очакване глас. — Понито за мен ли е?

— Ама, разбира се — каза една очарователна блондинка в плътно прилепнало, прекалено разголено трико. — Татко ти е намерил за теб най-миловидния, най-хрисимия кон в тази страна, и ако искаш, можеш да го яздиш на цирковия парад.

— Може ли? Моля ви се!

— Аз ще внимавам за нея — обясни блондинката. — А и Травис ще бъде наблизо.

След известно колебание Рийган й даде детето си и гледаше как жената вдига Дженифър на седлото. Сетне блондинката взе жилетка, цялата отрупана с алени рози и я сложи върху раменете на Дженифър.

— Рози за мен! — ликуваше Дженифър. — Татко е пратил рози и за мен!

Рийган имаше чувството, че Дженифър търси с очи някого на терасата и с бърз поглед установи, че Тими Уотс се скри зад полите на майка си. С гузна съвест тя издърпа хлапето иззад майка му, за да го види Дженифър. Тя веднага му се изплези и го замери с една роза. За да се избави от чувството си за вина, Рийган попита Тими дали не иска да участва заедно с Дженифър в парада и да води коня за юздите, което момченцето с радост прие.