Джуд Деверо - Рийган

Когато седна зад писалището си, първоначално съвсем не обърна внимание на тънкия конец, който беше опънат напречно над кожената й подложка за писане. Ала после, със свити устни, го проследи подозрително от предната страна на писалището чак до пода, където се губеше под писалището. Опря се на ръце и колене, за да проследи следата на конеца, но едва когато легна по гръб, видя бележката, която беше закрепена с топлийки към долната страна на писалището. Върху нея пишеше с големи три инча букви:

Рийган, искаш ли да се омъжиш за мен?

Като скърцаше със зъби, тя изтегли бележката и тъкмо я късаше на малки парчета, когато в канцеларията влезе Бранди с дузина сини бележки в ръцете.

— Както виждам той е бил и тук — каза Бранди бодро.

— Този път действително е минал всички граници! Това е моята частна канцелария и той няма никакво право да влиза в нея без мое разрешение.

— Не искам да те ядосвам повече — но надникна ли вече в сейфа?

— В моя сейф…? — започна Рийган и после спря насред думата. Само тя държеше трите ключа, които бяха необходими за отварянето на сейфа. Наистина имаше още една връзка ключове за сейфа, но тя се намираше в един банков трезор, на стотици мили от Скарлет Спрингс. Дори Бранди никога не отваряше хотелската каса и не знаеше в каква последователност трябва да се използват ключовете. С тези неща се занимаваше Рийган.

Тя бързо изтича до сейфа и пристъпи към дългата процедура на отварянето на ключалката му. Когато отключи последната стоманена врата, видя вътре защипано широко парче синя коприна. Когато го дръпна бавно, със стиснати зъби и гневни очи, видя веднага онова, което трябваше да пише на него. Тя дори не го прочете, а посегна към стоманеното чекмедже, изтръгна част от копринената лента и я хвърли в кошчето за боклук.

— Как си стигнала до тази мисъл? — попита тя, като се обърна към Бранди.

Бранди изглеждаше малко нервна и се усмихна едва-едва.

— Надявам се, че не си загубила самообладание. Явно вчера, когато целият град се беше струпал в хотела и всички дюкяни бяха затворени, някой е разнесъл навсякъде из селището тези малки, сини предложения за женитба. Може би дори са били цяла армия разносвачи: докторът намери една от тях в лекарската си чанта и четири в лечебницата си; Уил, търговецът на смесени стоки, откри шест върху тезгяха си и — тук Бранди едва приглуши напушващия я кикот — ковачът намери една, написана върху синя коприна, защипана в подковата на кон, който щеше да подковава наново.

Рийган седна.

— Разказвай по-нататък — каза тя глухо.

— Е, някои го приемат с хумор, други не. Адвокатът намери едно предложение за женитба в сейфа си и разправя, че щял да се обърне към съда. Но повечето се забавляват и много искат да се запознаят с Травис.

— Във всеки случай аз не искам да го виждам повече — каза Рийган, не съвсем убедена, че това е самата истина.

— Не говориш сериозно — каза Бранди усмихната. — Може би всички предложения, които получаваш, са еднакви, ала пръснатите из града свидетелстват за значителен творчески талант. В тях има стихове, някои са дори от Шекспир и госпожица Елисън, която свири на пиано, получи нотите за една песен, която намира за много хубава. Тя иска на всяка цена да ти я изпее.

Рийган вдигна глава.

— Нима е тук в хотела?

Бранди направи гримаса.

— Всеки в града сега се чувства съпричастен и… да, повечето са тук.

— Кой не е тук? — попита Рийган мрачно.

— Бабата на госпожица Елисън, която получи удар миналата година, и господин Уатс, който щеше да дои кравата си. И… — Гласът на Бранди секна, тя изглежда молеше приятелката си за извинение, тъй като в ума й не идваха още хора, които не присъстваха.

— Сестрата на госпожа Браун, която е от вчера на гости при нея, иска на всяка цена да се запознае с теб. С шестте си деца! Довела ги е всичките.

Рийган сложи ръце на писалището и скри лицето си в тях.

— Може ли да умре човек, ако поиска? Как да изляза пред очите на тези хора? — Тя погледна към Бранди с безкрайно угрижено лице. — Как можа Травис да ми причини такова нещо!

Бранди коленичи до приятелката си и я погали по косите.

— Рийган, нима не разбираш, че той просто ще направи всичко, за да те върне при себе си? Че толкова много се нуждае от теб? Изглежда още не ти е ясно колко много го е засегнало, че си го оставила. Когато те търсил, за един месец отслабнал четиридесет и пет фунта. Само един негов приятел, Клей, го разубедил да не се самоубива.