Джуд Деверо - Рийган

Травис сложи предпазливо Уесли на тревата в огряната от слънце малка градина.

— Ще потърся пътна кола с коне — каза той.

— Травис — извика Рийган, хванала Травис за ръката, и погледна назад към къщата. Буен пламък се извиваше към небето през един от прозорците на партера. — Не можем да оставим Марго да изгори жива вътре. Трябва да я изнесем от къщата.

Травис я помилва нежно по бузата и се върна в къщата. Няколко минути по-късно той излезе, носейки на ръце мятащата крака Марго, която забиваше ноктите си с ярост в раменете му и високо го проклинаше.

Той я пусна на земята.

— Тази прокълната от бога къща не струва колкото ничий човешки живот, дори колкото твоя — каза той.

Рийган се наведе над Уесли и му превърза раната на дясната ръка.

Когато Травис погледна към брат си, от другата страна Марго скочи от земята и изтича обратно в къщата.

— Татко ми е там вътре! — изкрещя тя.

Травис видя как пламъците, които се извиваха през входната врата, подпалиха дрехите й. Съзнаваше, че вече не може да я спаси. Бързо грабна дъщеря си, която следеше всичко с ужасени очи, и скри малкото й лице в раменете си.

Изведнъж Марго, чиито фусти бяха мокри от излятото уиски, се превърна в горящ факел. Рийган се извърна и усети ръката на Уесли на талията си. Той я притегли към себе си и притисна главата й към рамото си.

Мина доста време преди да се окопитят от обзелия ги ужас. Травис погали брат си с обич по челото и погледна с усмивка към него, докато той притискаше жена му към гърдите си.

— Грижи се за жена ми докато намеря каруца — каза той. Когато се върна с талигата, множество работници от плантацията се бяха струпали в малката градинка и наблюдаваха безпомощно как къщата гори. Няколко мъже изведоха конете от оборите близо до горящата жилищна постройка, а двама работници от плантацията помогнаха на Травис да качи брат си на пътната кола. Дженифър седна до чичо си, прекалено уморена и прекалено зашеметена, за да каже нещо за разигралата се трагедия.

Когато Травис и Рийган седнаха един до друг на капрата, той се обърна към нея:

— Да тръгваме ли сега за в къщи?

— За в къщи — прошепна тя. — Моят дом е там, където си ти, Травис, и там искам да бъда завинаги.

Той я целуна.

— Обичам те — каза той — и…

— На мен тук ми изтича кръвта, а ти си чуруликаш с нея като младоженец, Травис! — възмути се Уесли зад тях.

— Младоженец! — изсумтя Травис и подкара конете. — Нямаш никаква представа какво говориш, братко мой! Ако някога изпаднеш в това положение, ще ти разкажа за най-величественото ухажване, което някога светът е виждал. Може би ще почерпиш нещо от него за себе си… — Той не довърши мисълта си и погледна с премрежени очи към Рийган, която избухна в смях. Когато забеляза обидената му физиономия, тя се засмя още по-силно.

— Струва ми се, че ще предпочета да чуя Рийган какво ще ми разкаже за ухажването ти, Травис — каза Уесли усмихнато със затворени очи.

— Вкъщи — каза Рийган, като изтри сълзите от очите си. — Колко е хубаво да отиваш в къщи.

В този миг и Травис се усмихваше, управлявайки конете по пътя към плантацията Станфорд.

© 1985 Джуд Деверо

© 1995 Йордан Митев, превод от английски

Jude Deveraux

Lost Lady, 1985

Сканиране: ???

Разпознаване и начална редакция: Xesiona, 2009

Редакция: maskara, 2009

Издание:

ИК „Ирис“, 1995

Редактор: Екси Клисарска-Сотирова

Коректор: Виолета Иванова

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/10523]

Последна редакция: 2009-04-19 15:32:40

По гръцки, (фр.) — Б.пр.