Джуд Деверо - Рийган

Без да намалява скоростта, старецът хвана с ръка китката на Рийган, вдигна я във въздуха, сякаш беше перце и я качи в пътната кола. С второ бързо движение я затрупа с брашнени чували, така че от нея вече не се виждаше нищо.

Секунди по-късно Фаръл ги настигна на кон. Рийган затаи дъх, когато чу, че Фаръл подвикна нещо на стареца. Най-напред се преструваше на глух, после не разреши на Фаръл да претърси колата му. Когато Фаръл продължи да настоява на своето, старецът извади револвер. Накрая каруцарят му призна неохотно, че видял да профучават на коне трима мъже покрай талигата му, от които единият държал на седлото пред себе си прелестна млада жена. Фаръл се отдалечи сред облак пясък и прах.

— Можете да излезете от скривалището си — каза старецът, сграбчи я за ръката и я придърпа при себе си на капрата.

Рийган разтри мястото върху ръката си, където каруцарят я хвана, но не го попита защо се отнася към нея като към брашнен чувал. Кихна няколко пъти силно и го попита колко е далеч оттук до плантацията на Станфорд във Вирджиния.

— Ако отивате там, това ще трае три дни.

— А ако на няколко часа се сменят конете и се пътува нощем? Аз ще заплатя конете и всички странични разходи.

Той изглежда се замисли какво да предприеме.

— Може би ще сключим сделка. Аз ще ви откарам за сравнително кратко време до плантацията, ако ми разкажете защо ви преследваше англичанинът и какво искате от Травис — или Уесли е човекът, когото търсите?

— Ще ви разкажа всичко. А Травис е моят мъж.

— Госпожо, взели сте си беля на главата — каза старецът, като се разхихика и подвикна на конете да се разтъпчат малко. Те се понесоха толкова бързо, че зъбите на Рийган затракаха и тя се хвана с две ръце за седалката. Не можеше да обели нито дума, камо ли да разкаже обещаната история.

Час по-късно старецът спря каруцата, слезе от капрата и я свали за ръка на земята.

— Какво ще правим сега? — попита Рийган.

— Ще продължим пътуването с лодка — отговори старецът. — Ще ви откарам направо до пътната врата на Травис. — Вървяха цяла миля и стигнаха до колиба на малко пристанище, построено на брега на малка река. Старецът изчезна за миг в колибата и се върна с платноходно платно.

— Да вървим — каза той и намести Рийган в малка лодка, която изглеждаше толкова овехтяла, колкото и каруцата му.

— Сега можете да ми разкажете вашата история — каза старецът, опъна платното и насочи лодката към средата на реката.

Няколко дни по-късно старецът свали Рийган на пристанището пред плантацията на Травис и на раздяла й пожела всичко хубаво. Беше ранна утрин и повечето хора в плантацията още спяха, когато Рийган пое по дългия път от пристанищния кей към къщата.

Пътната врата не беше заключена и докато Рийган запъхтяно изкачваше стълбището, се молеше горещо на всевишния да завари Травис и Дженифър спящи в някоя от стаите на горния етаж. Започна да отваря врата след врата, докато в ума си проклинаше къщата, че е толкова огромна.

Намери го — само рошавата му глава се подаваше изпод завивката — в спалня номер четири.

— Травис — извика тя, като се хвърли към него. — Къде е Дженифър? В безопасност ли е? Как можа да ме оставиш в неведение и да спиш тук толкова спокойно? — питаше го тя и го теглеше силно за ухото.

Мъжът, който се надигна в леглото, не беше Травис. Приличаше много на него, макар че беше по-дребен от Травис.

— Какви ги е забъркал отново брат ми? — попита Уесли сънен и разтърка очи. Когато я видя пред себе си, той се усмихна. — Ти трябва да си Рийган. Ако мога да се представя…

— Къде са Травис и дъщеря ми?

Изведнъж Уесли наостри слух.

— Разкажи ми какво се е случило.

— Марго Дженкинс отвлече дъщеря ни, а Травис се отправи на кон към дома й, за да вземе Дженифър.

Преди Рийган да каже още нещо, Уесли отметна завивката и скочи от леглото. Изглежда не го смущаваше, че тя го гледаше гол-голеничък. Той започна припряно да се облича.

— Постоянно предупреждавах Травис да се пази от нея. Тя е коварна, казвах му, но той си въобразяваше, че нещо й дължи и винаги беше твърде снизходителен към нея. Тя си мисли, че може да има всичко на света, че всичко й се полага. Ела с мен! — Той взе Рийган за ръката и я поведе със себе си.

— Ти приличаш много на Травис — каза тя запъхтяна, когато се мъчеше да удържа крачката му. Той я държеше толкова здраво за китката, че костите я заболяха.

— Сега нямаме време за обиди — каза той, остави я за миг пред вратата на библиотеката, зареди два револвера и ги напъха в колана си. — Можеш ли да яздиш? Травис ми разправяше, че не си умеела. — Когато тя разтърси глава, той каза: — Ще яздим двамата на един кон. Двамата вкупом тежим по-малко от Травис.