Джуд Деверо - Рийган

— Трябва да седя тук в хотела и да чакам? И откъде знаеш къде се е скрила Марго с Дженифър?

— Тя винаги се крие в къщата си — отговори той навъсено. — Винаги отива там, където е най-жив споменът за проклетия й баща!

После той пришпори коня и се понесе в галоп сред облак прах.

Вече почти се развиделяваше, когато три дни по-късно Травис спря коня си пред пътната врата на Марго. Беше сменил няколко кош по пътя при темпото, което им налагаше.

Скочи от седлото и влезе в къщата. Знаеше точно къде ще я намери — в библиотеката, седнала под портрета на баща си.

— Трябвало ти е малко повече време, отколкото предполагах — каза тя бодро, когато влезе в библиотеката. Червените й коси се спускаха на кичури върху раменете, а върху домашния й халат имаше тъмно мастилено петно.

— Къде е тя?

— Ах, тя е в безопасност — каза Марго през смях и вдигна празна чаша от уиски над главата си. — Върви и се убеди с очите си. Рядко причинявам нещо лошо на децата. После се върни тук и изпий една чаша с мен.

Травис вземаше стъпалата по две наведнъж. В живота му имаше период, когато беше чест гост в дома на семейство Дженкинс, и той се ориентираше добре тук. Докато търсеше дъщеря си, не обърна внимание на светлите петна по стените, където по-рано висяха картини, или на празния пиедестал, украсяван някога от една статуя.

Намери Дженифър спяща в леглото, в което и той беше нощувал още като момче. Когато я взе на ръце, тя отвори очи, каза „татко“ и отново заспа. Трябва да беше пътувала цялата нощ с Марго, тъй като още имаше прах по лицето и дрехите си.

Той я целуна, сложи я предпазливо на възглавниците и се върна на приземния етаж. Беше крайно време да размени няколко думи с Марго.

Тя дори не вдигна очи, когато той прекоси библиотеката и си наля чаша порто.

— Защо? — прошепна тя. — Защо не се ожени за мен? След многото години, които двамата прекарахме заедно? Яздехме заедно, плувахме голи в реката и се любехме. Винаги си мислех и татко винаги си мислеше, че…

В този миг Травис избухна и й отне думата.

— Това беше причината! Твоят проклет баща. Винаги е имало само двама души, които си обичала: Самата себе си и Езра Дженкинс.

Той спря за миг и посочи портрета над камината.

— Никога не си искала да го осъзнаеш, но баща ти беше най-долният, най-долнопробният измамник, когото човечеството е имало нещастието да роди на белия свят. Той си позволи да окраде едно робско дете. Да му задигне няколкото цента, които си беше спестило. Малко го беше грижа какви ги вършеше, но аз трябваше да гледам отстрани как с всеки изминат ден приличаш все повече и повече на него. Спомняш ли си още за това как сложи в сметката на тъкачките строшената совалка?

Марго вдигна очи. На лицето й бе изписано отчаяние.

— Той не беше такъв. Той беше добър и великодушен…

Сумтенето на Травис я прекъсна повторно.

— Той беше добър към теб и към никой друг.

— И аз щях да бъда добра с теб — каза Марго с умоляващ глас.

— Не! — изръмжа гневно Травис. — Ти щеше да ме мразиш, защото нямаше да лъжа и крада всички около мен. Ти щеше да ми натякваш това като слабост.

Марго впери очи в чашата си.

— Но защо тъкмо тя? Защо тъкмо тази кльощава, малка, изхвърлена на улицата развратница? Та тя не можеше дори да си свари чай.

— Много добре знаеш, че не е никаква развратница. Дори когато искаш от нея петдесет хиляди долара откуп. — Очите на Травис заблестяха, спомняйки си за онова време в Англия. — Трябваше да я видиш, когато се запознах с нея — изкаляна до ушите, боязлива, с изпокъсана нощница. Но разговаряща като дама от най-добрите аристократически семейства на Англия. Всяка дума, всяка сричка бяха толкова прецизни. Дори когато плаче, говори така.

— Нима си се оженил за нея заради проклетия й висок стил на говорене? — запита Марго разгневено.

Травис се усмихна замечтано.

— Ожених се за нея заради погледите, с които ме даряваше. Тогава тя ми дава усещането, сякаш съм голям десетина, дори дванадесет стъпки. Харесвам всичко, когато е до мен. Каква радост изпитвам, като гледам как се развива. Тя се е преобразила от едно изплашено малко дете в истинска жена. — Усмивката му стана по-широка. — Тя ми принадлежи изцяло.

Празната чаша от уиски на Марго прелетя през помещението и се разби над главата на Травис в стената.

— Нима мислиш, че мога да стоя спокойно в креслото си и да слушам брътвежите ти за тази жена?

Лицето на Травис доби сурово изражение.