Джуд Деверо - Рийган

— Ухажвана! Това беше най-неумелото, най-тромавото, най-безвкусното и най-неефикасното ухажване, което някога съм виждала през живота си! Всеки англичанин щеше да го направи по-добре.

Травис се облегна лениво на възглавниците.

— И все пак нощес дойде в стаята ми само с едно прозрачно парче плат върху тялото си, и се шмугна в леглото ми. Следователно моето ухажване не е било съвсем неефикасно.

Рийган остана наежена още няколко секунди, разсмя се и започна да се облича.

— Травис, ти си непоправим. Да ти сервирам ли закуската в леглото, или предпочиташ да закусиш в интимната столова?

— Тези думи ми навяват мисълта за добрата съпруга. Постарай се да запазиш тази нагласа. Мисля да закуся в кухнята. Важно е само да е обилна.

Смееща се, Рийган излезе от стаята, а Травис си помисли колко ли скъпо щеше да плати за последната си забележка. Каквото и да измисли, животът с нея щеше да е удоволствие. Тя положително си струваше всички страдания и болки, които понесе заради нея през последните години.

Бавно и доволно той започна да се облича.

Този ден почти всички жители на Скарлет Спрингс се стекоха като по поръчка в хотела при Рийган, за да я поздравят с предстоящата й сватба и да й пожелаят щастие.

Всички знаеха, че след няколко дни ще напусне града. Марго жестоко се заблуждаваше, мислейки, че всички смятат Травис за непоправим глупак. Напротив — жените се възхищаваха от това, че е романтичен, а мъжете бяха дълбоко впечатлени от упоритостта му да получи онова, което иска.

Още предиобед Рийган се чувстваше уморена. Камериерка се оплакваше от мастилено петно, което не изчезвало от чаршафа при прането. Всеки се оплакваше от нещо или имаше претенции. Изглежда днес на никого не можеше да угоди. Или тя си внушаваше всичко това, защото сърцето й се свиваше при мисълта, че след няколко дни ще напусне голямото хотелско предприятие, което Бранди и тя бяха изградили заедно.

— Тъжна си, нали? — попита Травис, който се беше появил зад гърба й.

Не беше свикнала с наблюдателността му. Тогава още не разбираше колко проникновено се отнася към нейните затруднения, какъв невероятен усет има за тях.

— Ще се почувстваш по-добре, когато заживееш отново в моя дом. Онова, от което се нуждаеш, е нова обстановка.

— А какво ще стане, ако съм усвоила всичко, което трябва да знам като управител на плантация?

— Това няма да се случи никога, защото съм част от плантацията и ти ще откриваш винаги нещо ново в мен. А къде е дъщеря ми?

— По това време на деня тя е най-често с Бранди. Не съм я търсила при нея, защото реших, че ще я намеря при теб. — Замисли се малко и се усмихна. — Къде е понито, което й купи? Където е понито, там ще намериш и Дженифър.

— Надникнах под навеса, но там я нямаше, а пък Бранди днес въобще не я е виждала.

— Дори на закуска? — попита Рийган, свъсила чело. — Травис! — извика тя разтревожено.

— Почакай малко — опита се да я успокои той. — Не се вълнувай напразно. Може да е отишла в къщата на някоя приятелка.

— Но тя винаги ми казва къде отива — винаги! Само така зная къде да я търся, докато съм постоянно заета през деня.

— Права си — отвърна Травис тихо. — Потърси я из хотела, аз отивам да я търся в града. Най-много за десетина минути ще я намерим. Хайде, тръгвай! — каза той през смях.

Първата мисъл на Рийган беше, че Дженифър може би я е заболял корем при вчерашната възбуда и скришом си е легнала в леглото, без да каже на никого нищо. Затова Рийган мина на пръсти през спалнята си и отвори предпазливо вратата към стаята на Дженифър. Очакваше, че ще завари дъщеря си спяща в леглото, и беше изненадана от хаоса в стаята. Навсякъде лежаха разхвърляни дрехи, чекмеджетата висяха от скрина, постелята беше наполовина смъкната от дюшека, а пантофките на Дженифър бяха пъхнати между рамката на леглото и пружината.

— Стяга се за заминаването! — каза Рийган високо и облекчено.

Понечи да постави пантофките на пода, когато удивена откри в тях бележка. Дженифър нямало да бъде върната на родителите й, ако до два дни не се оставела сума от петдесет хиляди долара до стария кладенец в южната част на Скарлет Спрингс.

Викът на Рийган изпълни и най-далечните кътчета на хотела.

Бранди, с брашнени ръце и престилка, беше първата, която влезе в стаята на Дженифър. Сложи длан върху тресящите се рамене на Рийган, отведе приятелката си до леглото и взе бележката от ръката й.

Бранди вдигна очи към множеството, което вече се събираше пред отворената врата.