Джуд Деверо - Рийган

— Няма нужда въобще да ме слушаш. Ще отида горе, ще взема дъщеря си и ще я отнеса в къщи. — В подножието на стълбището той се обърна още веднъж към нея. — Познавам те добре. Знам, че си наследила примера на баща си в мошеническия опит, за да вземеш онова, което искаш да имаш. Понеже Дженифър е останала невредима, този път няма да се обърна към съда. Ала ако се опиташ още веднъж…

Той замлъкна, сякаш думите не му се подчиняваха, разтърка очи. Изведнъж стана ужасно сънлив и заизкачва стълбището като пиян.

Малко след като Травис беше напуснал хотела, разтревожената Рийган се върна в жилището си. Там я очакваше Фаръл.

— Рийган, моля те, трябва да ми кажеш какво се е случило. Нима някой е сторил нещо на дъщеря ти?

— Не — прошепна тя. — Не знам. Не мога да кажа нищо.

— Седни — каза той, като я прегърна — и ми разкажи всичко от игла до конец.

За няколко минути тя му разказа всичко.

— И Травис те е оставил съвсем сама в твоята горест? — попита Фаръл учуден. — Та ти нямаш никаква представа какво става в този миг с дъщеря ти! И му вярваш, че ще я изтръгне от ръцете на бившата си метреса?

— Да — потвърди тя безпомощно. — Травис каза, че…

— Откога се оставяш някой да ти предписва какво да правиш в живота си? Няма ли да е по-добре да си при дъщеря си, а не тук, където не можеш да направиш нищо и не знаеш нищо за нея?

— Да — каза тя твърдо и се надигна от стола си. — Естествено би било по-добре да съм при нея.

— Тогава да вървим. Ние ще тръгнем веднага.

— Ние?

— Да — каза Фаръл и я взе за ръката. — Ние сме приятели, а приятел в нужда се познава.

Едва по-късно, когато вече седяха в двуколката и пътуваха на юг към плантацията на Травис, Рийган осъзна, че не беше казала на никого какво предприема. Тази мисъл я споходи мимоходом, тъй като беше прекалено загрижена за дъщеря си.

Пътуваха дълго без да спират, според Рийган конете едвам се влачеха. Веднъж тя задряма и си удари главата о облегалката. После ненадейно се събуди, когато Фаръл докосна ръката й. Той стоеше на земята, файтонът вече не вървеше.

— Защо спря тук? — попита тя.

Той я свали от капрата и я пусна на земята пред себе си.

— Трябва да си починеш. И трябва да поговорим.

— Да поговорим ли? — отвърна Рийган остро. — Може и по-късно да поговорим, а и нямам нужда от почивка. Опита да се отскубне от него, ала той я държеше здраво за китките.

— Рийган, знаеш ли всъщност колко много те обичам? Знаеше ли, че винаги съм те обичал? Вуйчо ти наистина ми предлагаше пари и аз ги приемах, но щях да се оженя за теб и без тази примамка. Ти си толкова сладка и невинна, толкова миловидна.

В голямата си тревога за Дженифър, Рийган не съзнаваше, че се намира насред гората, в затънтено място, сама с този мъж.

Стъписана, тя се отдръпна от него.

— Ах, за бога, Фаръл! Какво ли съм направила, та си решил, че съм толкова глупава? Ти никога не си ме обичал и никога няма да ме обичаш! Всичко, което искаш, са парите ми, но няма да ги получиш. Покажи ми, че умееш да губиш, върни се в Англия в очарователния си дом и ме остави на мира.

Докато говореше, беше все още до файтона, ала в следващия миг залитна към подвижната стълбичка под капрата на двуколката и запълзя по земята, а Фаръл стърчеше над нея с вдигната ръка.

— Как смееш да разговаряш така с мен? — извика той извън себе си от ярост. — Семейството ми произхожда от крале, докато твоите прадеди са били само долни бакали. Не разбираш ли колко е унизително за мен да се оженя за жена като теб, която разбира повече от счетоводни книги, отколкото от ризи с дантелени яки?

Докато той се горещеше, Рийган възвърна самообладанието си. Много по-важна от сегашните й затруднения с Фаръл беше тревогата й за Дженифър. Беше още на колене, полузашеметена от силната му плесница, и все пак го нападна, като с главата си го удари силно между краката.

Фаръл се наведе като подсечен напред, превивайки се от болки, Рийган използва този момент и побягна. Вдигна фустите си и се затича обратно по пътя. Забеляза, че зад завоя изчезна стара каруца. Трябваше да напрегне последните си сили, за да догони четириколката.

Възрастен мъж с посивяла небръсната четина седеше на капрата.

— Един мъж ме преследва — извика Рийган към него, когато се изравни с пътната кола.

— Искаше да ви хване, така ли? — отвърна старецът, който явно смяташе ситуацията за забавна.

— Той е англичанин и иска да ме принуди да се омъжа за него заради парите ми, но аз обичам един американец.