Джуд Деверо: Рийган

Имението Уистън Мейнър, разположено върху два уврата земя, създаваше впечатление за спокоен, дори безгрижен живот. Къщата, намираща се почти в средата на равното пространство, заобиколена от градина, не беше нито голяма, нито помпозна, а приличаше точно на вила на английски благородник от 1797 година. Наблюдателно око обаче щеше да забележи, че две водосточни тръби се бяха откачили от покрива, или че единият край на комина се беше откъртил, а на някои места мазилката на постройката беше започнала да се пука.

От цялата къща само трапезарията беше обилно осветена и в нея се открояваха белезите на овехтялост и занемареност. Тапицерията на старинните кресла беше изтъркана и шарките поизбелели. По високия таван се забелязваха пукнатини в мазилката и на една от стените, където някога беше висяла картина, се очертаваше светъл правоъгълник.

Ала младото момиче, което седеше от едната страна на масата, не забелязваше тези несъвършенства в стаята. То виждаше само мъжа, който седеше срещу него.

Фаръл Батсфърд разположи ръцете си така, че да не изцапа маншетите със соса на печеното. След като сложи парче месо в чинията си, той погледна с тънка усмивка момичето, което седеше срещу него.

— Престани да зяпаш и яж — заповяда Джонатан Нортлънд на племенницата си, преди да се обърне отново към госта. — Е, Фаръл, какво ще кажете за лова във вашето имение?

Рийган Уистън се помъчи да се съсредоточи върху чинията си и дори да поеме няколко хапки, но не успя да ги преглътне. Как можеше да се очаква да стои мирно и да яде, когато до нея седеше мъжът, когото обичаше? Тя хвърли пак скришом поглед към Фаръл и го разгледа през дългите си тъмни мигли. Изглеждаше аристократично с удължения си тънък нос и бадемовидните сини очи. Велуреният жакет със златиста жилетка от брокат под него подчертаваше стройната му, елегантна фигура. Русата коса беше с вкус причесана към продълговатата му глава, само няколко къдрици стигаха до края на снежнобялата вратовръзка.

Рийган въздъхна дълбоко, вуйчо й отново я погледна заканително, Фаръл изтри краищата на тънките си устни.

— Може би моята бъдеща годеница ще благоволи да се разходим на лунна светлина? — попита Фаръл със спокоен глас, като грижливо отделяше думите една от друга.

Годеница, помисли си Рийган. Идната седмица по това време щеше да бъде негова жена, щеше да посвети цялата си любов и преданост само на него. Премаляла от това чувство, тя не успя да отговори, само кимна одобрително. Когато захвърли салфетката си на масата, забеляза недоволството на вуйчо си. Отново не се държеше така, както подобава на една дама. Отсега нататък, укори се тя за хиляден път, трябва постоянно да мисли коя беше и коя ще стане: госпожа Фаръл Батсфърд!

Когато Фаръл й предложи ръката си, тя го погледна цялата сияеща. Идваше й да танцува от възторг, да се смее от щастие, да се хвърли на врата му. Вместо това го последва чинно от трапезарията в прохладната градина.

— Може би трябваше да си сложите шал — каза Фаръл, когато се отдалечиха малко от къщата.

— О, не — отвърна тя без дъх и се облегна още повече на него. — Не бих пожертвала нито секунда от общото ни време за такива дреболии.

Фаръл понечи да каже нещо, но изглежда после размисли, докато гледаше в друга посока.

— Вятърът днес духа откъм морето и е по-хладно от снощи.

— О, Фаръл — въздъхна тя. — Само още шест дни и ние сме женени. Сигурна съм, че ще бъда най-щастливото момиче на света.

— Да, вероятно — каза Фаръл припряно, докато освобождаваше пръстите си от ръката й. — Седнете тук, Рийган. — Тонът му твърде много наподобяваше оня, с който вуйчо й постоянно разговаряше с нея. Издаваше нетърпение и известна досада.

— Бих предпочела да се разхождам с вас в градината.

— Нима ще започнете да не ми се подчинявате преди още да се оженим? — обърна се той рязко към нея, докато се вглеждаше в нейните замечтани очи. Всичко, което мислеше и чувстваше, се отразяваше в тези очи. Рийган изглеждаше като дете в затворената догоре муселинова рокля, ала тя беше за него толкова привлекателна, колкото и малко кученце, молещо го за благосклонност.

Той се отдръпна на няколко крачки от нея преди да попита:

— Готово ли е всичко за сватбата?

— Вуйчо Джонатан се е погрижил за всичко.

— Естествено, това следваше да се очаква — каза Фаръл повече на себе си. — В такъв случай ще дойда идната седмица за венчавката.