Джуд Деверо - Рийган

Когато погледна надолу към нощницата си, забеляза, че беше раздрана и изкаляна; имаше кал и в косите й, както й се струваше, и по бузите. Опита се да не мисли как изглежда, искаше само да забрави страха си. Трябваше час по-скоро да се маха от това отвратително място и преди зазоряване да намери подслон, където да отдъхне.

Доколкото можеше, пооправи косите си, придърпа разкъсания плат на нощницата си, напусна уличката и тръгна в посоката, от която беше дошъл смехът. Може би там щеше да намери помощта, която й трябваше толкова спешно.

За части от секундата някакъв мъж я сграбчи за ръката. Когато се откопчи от него, двама други мъже посегнаха към нощницата й, платът се разпра на нови места.

— Не — шепнеше тя, докато отстъпваше пред мъжете! Вонята на риба се засили, тъмнината стана непрогледна. Отново взе да тича, мъжете бяха плътно по петите й.

Хвърли поглед назад и забеляза, че я преследва цяла глутница мъже. Секунди по-късно се блъсна с всичка сила о каменна стена. Строполи се на земята и остана да лежи по гръб.

— Травис — каза един мъж над нея. — Мисля, че ти отнех плячката под носа.

Огромна сянка се наведе над Рийган и дълбок, плътен глас попита:

— Наранихте ли се?

Преди да обмисли отговора си, беше вдигната и обвита от силни ръце. Беше прекалено изтощена и прекалено стъписана, за да разсъждава дали беше редно да зарови лицето си в рамото на мъжа, който я държеше в прегръдките си.

— Струва ми се, че получихте онова, което си бяхте наумили тази вечер — каза друг мъж с хъхрещ смях. — Да наминем ли рано сутринта?

— Може би — отговори дълбокият глас до бузата на Рийган. — Но навярно ще изляза от стаята едва тогава, когато корабът отплува в открито море.

Мъжете се изсмяха отново и продължиха пътя си.

Рийган нямаше никаква представа къде беше и с кого беше; знаеше само, че чувства сигурност след преживения нощен кошмар. Когато затвори очи и се остави в ръцете на мъжа, който я държеше с такава лекота, имаше усещането, че всичко ще бъде отново добре. Бодяща в очите светлина я принуди да стисне още по-силно клепачите си и да зарови още по-дълбоко лице в рамото на непознатия.

— Какво носите там, господин Травис? — чу тя женски глас.

Рийган усети как неудържим смях разтърси мъжа.

— Донеси ми в стаята малко бренди и гореща вода, а също и парче сапун.

Мъжът изглежда без усилие изкачваше стълбището с Рийган на ръцете си. Когато запали свещ, тя беше вече почти заспала.

Той я сложи предпазливо върху леглото и подпря гърба й на възглавниците.

— Дай най-напред да те разгледам.

Докато той я оглеждаше, тя сънено разглеждаше своя спасител. Рийган видя гъст кичур меки, тъмни коси над привлекателно лице с тъмнокафяви очи и добре очертана уста. Забеляза малки дяволити пламъчета в очите му и леки бръчици в краищата им.

— Доволна ли си? — попита той, когато някой почука на вратата.

Той беше най-грамадният мъж, който някога се беше мяркал пред очите й, в едно съвсем неелегантно облекло. Високите ботуши стигаха чак до коленете му и я смаяха, защото досега беше виждала само мъже в копринени панталони и меки обувки.

— На, искам да изпиеш това… После веднага ще се почувстваш по-добре!

Когато брендито й изгори гърлото, мъжът я застави да го пие съвсем бавно.

— Студена си като лед и брендито ще те стопли.

Брендито действително я стопли, златистата светлина на свещите и невъзмутимото присъствие на мъжа в стаята засилиха още повече чувството й за сигурност. Вуйчо й и Фаръл изглежда бяха твърде далеч от нея.

— Защо говорите толкова смешно? — попита тя с мек глас.

В краищата на очите му се насъбраха още повече бръчици.

— Аз бих могъл да те попитам за същото. Аз съм американец.

Очите й се облещиха в смесица от любопитство и тревога. Беше слушала безброй истории за американци — за тези хора, които обявиха война на родината й и не бяха много по-горе от диваци.

Той сякаш беше прочел мислите й. Натопи кърпа в горещата вода, натърка я със сапун и взе да мие лицето на Рийган. Изглеждаше някак неестествено мъжът, чиято длан беше голяма колкото лицето й, да го мие толкова нежно и предпазливо. Когато приключи с него, той се захвана с ходилата и краката й. Тя погледна надолу към косата му, която свършваше точно над яката и там се завиваше. Не можа да устои на изкушението и я докосна. Беше твърда и чиста коса, хареса й и й вдъхна кураж.

Когато изправи кръст, той взе ръката й и целуна крайчеца на пръстите й.