Джуд Деверо: Рийган

Когато легна върху нея, първата й мисъл беше, че този силен мъж изглежда необичайно лек. В следващия миг усети болка и отвори широко очи. Пълноводната река от приятни възприятия секна и тя отблъсна мъжа с всички сили от себе си.

Ала Травис беше преминал точката, когато още можеше да осъзнае тези знаци. Стремежът му да удовлетвори своето желание удържаше връх над него и той вече не беше в състояние да чуе протестите й.

Когато стана от леглото, той не я погледна. Изгряващото слънце надничаше през прозореца и Травис никога не беше се чувствал толкова трезв. После се обърна отново към нея. Само тилът на главата й се подаваше от завивката.

Колкото може по-внимателно той се отпусна отново на леглото до нея.

— Коя си ти? — попита той тихо.

Клатене на глава и високо хлипане бе всичко, което получи вместо отговор. Той си пое дълбоко дъх и я вдигна високо, като държеше здраво завивката над голите й гърди.

— Не ме докосвай! — изсъска тя. — Ти ми причиняваш болка!

Травис се сгърчи и я погледна с недоумение.

— Знам, че ти причиних болка и много съжалявам. Ала… — Гласът му стана висок. — По дяволите, откъде можех да зная, че си още девствена? Мислех си, че си… — Той спря насред изречението, защото откри невинността в очите й. Как беше стигнал до идеята, че е проститутка? Сигурно беше виновна лепкавата кал по косите й или зле осветената стая. Най-вече уискито, което беше изпил вчера. Ала сега разбра, че не можеше да е проститутка. Макар че седеше гола-голеничка пред него в леглото му, от нея лъхаше нещо нравствено, аристократично. Само англичанка от горните слоеве на обществото можеше да се държи така в подобна ситуация. Когато взе да му се прояснява, че вероятно е преспал с девствената дъщеря на някой лорд, той осъзна в какво положение беше поставил дамата.

— Не вярвам, че мога да се извиня за това, което се случи — започна той. — Но навярно мога да обясня на баща ви. Сигурен съм, че той ще ме разбере.

— Баща ми не е между живите — отсече Рийган.

— В такъв случай ще ви отведа при вашия опекун.

— Не! — изтръгна се от гърдите на Рийган. Как щеше да се върне с този американски великан при вуйчо си и да му изповяда какво са правили двамата? — Ако ми дадете някаква връхна дреха, аз ще си тръгна веднага. Не си правете труда да ме водите някъде.

Травис размишлява известно време над отговора й.

— Защо скитате посред нощ в пристанищните квартали? Може би се заблуждавам, но дете като вас — той се усмихна, когато тя изкриви лице — моля да бъда извинен, млада дама като вас — вероятно никога преди не се е загубвала в пристанищен квартал.

Рийган вдигна вироглаво брадичката си нагоре.

— Дали съм се загубила тук или не, това не ви засяга. Моля ви само за рокля или някаква проста дреха, ако може да я набавите. После веднага ще ви напусна.

Травис отново се усмихна.

— Рокля по всяка вероятност ще мога да ви дам, но няма да ви оставя на тези животни, които дебнат там отвън. Вие сама знаете добре какво би направила тази сган снощи с вас.

Тя го изгледа с присвити очи.

— И какво още по-лошо би могло да ми се случи там от онова, което ми причинихте нощес? — Тя прикри с длани лицето си. — Кой ще пожелае сега вече да се омъжи за мен? Вие съсипахте живота ми.

Травис седна отново до нея и свали ръцете й от лицето.

— Всеки мъж ще пожелае да те вземе за жена, sweet-heart! Ти си най-хубавото момиче… — Той прекъсна по средата мисълта си.

— Вие сте само един вулгарен тип! Държахте се точно така, както ми разказваха. Като диваците се нахвърляте върху жени на улицата и ги влачите в стаята си, където — тя преглътна — правите ужасни неща с тях.

— Почакайте малко! Доколкото си спомням, нощес вие бяхте онази, която се нахвърли върху мен. И когато се опитах да ви вдигна от земята, вие просто паднахте в прегръдките ми. Безусловно това не е държането, което очаквах от една дама. А пък що се отнася до последната нощ, изглежда и на вас не ви беше лошо онова, което правих с вас.

Рийган прехапа устни. Гледаше го, загубила ума и дума.

— Чуйте ме добре, съжалявам много. Не исках да ви наранявам, но бих искал също така да не си затваряте очите пред фактите. Ако знаех, че сте още девствена, нямаше да ви се случи нищо. Но вече не можем да променим фактите. Аз ви обезчестих и отсега нататък нося отговорност за вас.

— Аз… аз положително нямам нужда от вашето чувство за дълг. Уверявам ви, че мога твърде добре да се грижа за себе си.

— Като нощес? — отвърна той с вдигнати от почуда вежди. — Провървя ви много като попаднахте на мен, не си представям иначе какво щеше да стане с вас.