Джуд Деверо - Рийган

Не, Рийган, укори се тя сама. Сега нямаш никакво време да се самозалъгваш. Най-напред трябва да офейкаш и да покажеш на този тип, че не може безцеремонно да отвлича една англичанка и да я държи затворена като овца.

Преди всичко трябваше да намери някакви дрехи. Слезе от леглото и стигна до един куфар, който стоеше в ъгъла на стаята. Той беше обезопасен с тежки заключалки.

Цялата изтръпна, когато се почука на вратата. Едва й стигна времето да облече ризата на Травис, преди да влезе дундесто момиче с поднос в ръцете.

— Господин Травис нареди да ви донеса нещо за ядене и да направя баня, ако желаете — занарежда момичето припряно, докато погледът му обикаляше из помещението. То стоеше с гръб към вратата.

— Бихте ли ми набавили малко дрехи? — попита Рийган. — Моля ви! По-късно ще ви ги върна, но в момента нямам нищо освен тази мъжка риза.

— Много съжалявам госпожице, но господин Травис ми нареди да не ви давам никакви дрехи или нещо друго, освен закуска и гореща вода. И съм длъжна да ви кажа още, че е наел един мъж, който през целия ден ще стои на пост под прозореца ви, ако се опитате да избягате по този начин.

Рийган изтича до прозореца и се убеди с очите си, че момичето казваше истината.

— Трябва да ми помогнете — каза тя с гореща молба в очите. — Този мъж ме държи в плен тук. Моля ви, моля ви, помогнете ми да избягам от тази стая!

Момичето сложи припряно подноса. С облещени от страх очи то обясни:

— Господин Травис ме заплаши, че ще ме убие начаса, ако ви пусна. Много съжалявам госпожице, но трябва да мисля за кожата си.

С тези думи момичето излезе от стаята и превъртя ключа.

Рийган не беше сигурна кои чувства надмогват в нея. Досега животът й течеше гладко, без сътресения, почти празен. Надали имаше затруднения, надали имаше цел. Надали имаше хора, с които да разговаря откровено. Но изведнъж всичко се сгромоляса върху нея и заплашваше да я затрупа като лавина. Не искаше да напуска къщата на вуйчо си, не искаше също така да остане пленница на този ужасен мъж.

Вдигна високо подноса и го захвърли с всички сили към стената. Мармаладът и яйцата потекоха по гладката мазилка. Това темпераментно избухване обаче не поправи настроението й, напротив, стана още по-лошо. Тръшна се на леглото, крещя като полудяла във възглавницата, мята с крака във въздуха и удря с юмруци по матрака.

След яростта и безграничното отчаяние от собствената безпомощност връх взе изтощението. Постепенно се отпусна и заспа непробуден, оловен сън. Не се събуди дори когато слугинята чистеше стената от захвърлената закуска, не се събуди и когато Травис влезе в стаята, натоварен с шарени кутии и кашони, наведе се над нея и се усмихна на сладкото й заспало лице.

— Да ти е драго да се върнеш при такова сладко същество — прошепна Травис и ухапа лекичко ухото й.

Когато тя започна да се събужда, отстъпи крачка назад, наблюдавайки с благоговение как се протяга и под ризата се очертава крехкото й гъвкаво тяло. Усмивка грееше на устните й преди да отвори очи и да го познае.

— Вие! — изстена тя. Пъргаво скочи от леглото и се нахвърли върху него със свити пестници и развята риза.

Травис хвана двата й юмрука с едната си ръка.

— За мен това обаче не е мило посрещане — каза той с насмешка в гласа и я притегли в обятията си. — Пречите ми да се отнасям към вас като към дама, хвърляйки се в прегръдките ми.

— Не съм се хвърлила във вашите прегръдки — отвърна тя със скърцащи зъби. — Защо винаги обръщате фактите? Вие не мислите сериозно, че искам от вас нещо друго, освен свободата си. Нямате никакво право…

Ненадейно целувка запуши устата й.

— Знаеш, че веднага ще те пусна, ако ми кажеш къде да те отведа. Една млада дама като теб е длъжна все пак да има роднини. Назови ми едно име и аз ще те заведа там.

— За да се хвалите там с онова, което ми причинихте? Не, не мога да се съглася с вас. Пуснете ме и аз сама ще се прибера в къщи.

— Ти си лоша лъжкиня. — Той се усмихна. — Очите ти са невинни като на дете. Всяка от мислите ти е изписана в тях. Вече няколко пъти ти изброих условията, които трябва да изпълниш, за да те пусна. Не желая повече да говоря за тях и няма да отстъпя от условията си, така че ти препоръчвам да се примириш.

Тя се отскубна от него и вирна брадичка.

— И аз мога да бъда опърничава като вас. — И продължи с коварна усмивка: — Знам, че скоро ще отпътувате за Америка. Тогава волю-неволю ще ме пуснете.

Травис изглежда се замисли за миг върху тази забележка.