Джуд Деверо - Рийган

Нищо не би могло да я подготви за гледката на голия Травис. Тялото му беше мускулесто, ръцете и гръдният кош изглеждаха като изваяни.

— О, боже, — изстена тя, а в гласа й се долови страхопочитание.

Травис се засмя и се шмугна до нея.

— Напук на твоите протести съм готов да се обзаложа, че в подходящи ръце от теб ще стане твърде схватлива ученичка.

— Не, не — промълви тя в последен, безпомощен опит да го отмести от себе си, ала Травис не се остави да го измамят. С едно ловко движение той й свали ризата през главата и започна да гали корема й, да го притиска и мачка леко и да докосва с върха на пръстите си най-чувствителните зони, като през цялото време я засипваше със страстни целувки.

Рийган се притисна към него. Удивлението се смеси с удоволствието, което изпитваше от целувките му, и с всяко докосване сякаш сърцето й биеше по-бързо, дишането й ставаше по-дълбоко и по-забързано.

— Рийган, сладка Рийган — шепнеше Травис, обладавайки я.

— Да, скъпи мой, да.

Той проникна бавно и предпазливо в нея, и макар да смяташе, че това е невъзможно, тя чу биенето на сърцето си. Сега не изпитваше никаква болка, само нещо, за което много, много копнееше.

Когато неумело и конвулсивно се изви срещу него, Травис я отдръпна от себе си.

— По-бавно, котенце, по-бавно — задъхваше се той, сложил длани върху хълбоците й.

Без да има представа какви намерения преследва, не й оставаше друго, освен да му се подчини. Макар че нямаше опит в любовното изкуство, тя можеше да усети, че той се сдържа и изчаква търпеливо като някой учител, вместо слепешката да се отдаде на чувствата си. Бавно и внимателно й показваше как да се радва на тялото му и как да последва неговия ритъм.

Рийган си помисли, че тялото й ще се разлети на парчета. Ненадейно Травис ускори ритъма, а възбудата му се разля като вълна по цялото й тяло. Изви се срещу него, в тялото й лумна фойерверк — ослепително светъл, изгарящ, мятащ мълнии фойерверк.

Травис рухна върху нея. Лежеше с отпуснато, покрито с пот тяло, Рийган също се чувстваше слаба, изтощена, и при това толкова добре, сякаш бяха свалили огромно бреме от плещите й.

Не знаеше със сигурност, но предположи, че трябва да се е съгласила. Когато се събуди отново, й се стори, че е сънувала. Докато лежеше така, с преметнатата през тялото й ръка на Травис, се опита да си представи какво ще стане, ако срещне отново Фаръл. Естествено той щеше междувременно да е научил, че е прекарала известно време с непознат мъж и щеше да се срамува от нея, може би дори нямаше да желае да разговаря с нея. Представи си как се опитва да му обясни всичко, как се е съпротивлявала… ала той нямаше да й повярва.

Травис се размърда до нея, подпря се на лакът и й се усмихна отвисоко.

— Имах право — измърмори той. — С малко тренировка…

Рийган отмести ръката му, която искаше да хване къдрица от косите й.

— Не ме докосвайте! — изсъска тя. — Заставихте ме да правя против волята си прекалено много неща.

Травис се засмя горчиво.

— Пак ли сме там, откъдето тръгнахме? Надявах се, че може би този път ще признаеш истината.

— Истината ли? Та аз виждам като на тепсия истината! Знам, че ме държите против волята ми, знам, че сте престъпник от най-долен сорт!

С въздишка Травис се изтърколи от леглото и започна да се облича.

— Вече ти казах защо те държа тук. — Той се обърна бързо към нея: — Имаш ли представа какво искат тези хора там отвън от теб? Те ще те изнасилят, ще се отнесат с теб като с животно.

— И каква е разликата между тях и вас?

— Въпреки цялата си невинност ти трябва да си разбрала, че го правя с чувство; ала хората там, отвън, ще ти разкъсат дрехите и ще го правят с теб един след друг.

— Аз нямам никакви дрехи! — възрази Рийган. — Всичко, което притежавам, е една съдрана нощница.

Травис вдигна отчаяно ръце.

— Виждаш само онова, което искаш да видиш, нали? Ето защо се чувствам задължен да те пазя не само от мъжете, но и от самата теб и наивните ти мисли.

— Нямате никакво право! Моля ви, моля ви, пуснете ме да си вървя.

Сякаш въобще не разговаряше с него, Травис тръгна към вратата и извика долу да донесат вечерята.

— Ще се почувстваш по-добре, когато хапнеш малко — каза той, като затвори отново вратата.

— Не съм гладна — възрази тя, докато душеше с нос въздуха.

Травис я хвана с ръка под брадичката, вдигна главата й, и я загледа в очите.

— Сега ще ядеш, дори ако се наложи със сила да те храня. — Погледът му беше твърд.