Джуд Деверо - Рийган

Тя успя само безмълвно да кимне.

— И така — започна той отново с дружелюбен тон. — Защо не облечеш някоя от роклите, които ти купих? Може би ще се почувстваш по-добре.

— В такъв случай, обаче, ще се наложи да излезете от стаята — отговори тя със слаб глас, все още впечатлена от заплахата му. Досега не беше изпитвала никакъв страх от него.

Той вдигна от почуда вежди, грабна я от леглото и я постави гола на пода пред себе си.

— Нямаш нищо, което вече да не съм видял и ако не искаш кръчмарят да те види така, ще бъде най-добре да облечеш нещо.

Докато мереше с очи дрехите, които Травис й подхвърли, тя забеляза, че долното бельо липсваше. Вместо да го попита за него, тя облече мълчаливо копринената рокля през главата си и тъкмо беше закопчала последното копче, когато гостилничарят почука на вратата. Роклята имаше високо изтеглена талия, дълбоко изрязано деколте и нагръдник от ефирен газ. Хвърли бегъл поглед в огледалото и установи с удовлетворение, че не беше купил детска рокля. Косите й се спускаха на безброй къдри по гърба й и със зачервените бузи и блестящите очи тя изглеждаше като жена, която току-що се е отдавала и наслаждавала на радостите на любовта.

Благосклонният поглед, с който кръчмарят я измери от главата до петите принуди Травис почти насила да го изтласка през вратата.

— Защо се държахте така с него? — попита Рийган слисана, питайки се дали Травис не беше малко ревнив.

— Не искам да му минават нечисти мисли — отговори Травис и вдигна капака от едно блюдо със задушено телешко. — Утре ще те оставя отново сама и ако беше усетил, че си ми безразлична, би могъл да прати друг мъж при теб в стаята по време на отсъствието ми. Последното, което искам, е някакво сбиване или друго нещастие непосредствено преди отпътуването ми. Вече прекарах прекалено много време в тази проклета страна.

Сломена, Рийган седна на стола, който той й предложи. Когато ароматът на готвено я удари в носа, тя си спомни колко отдавна не беше слагала залък в устата си. Последното й ядене беше заедно с Фаръл и вуйчо й.

— Нещо не е наред? — попита той, докато й сипваше в една чиния.

— Не, само където си мислех… — Тя вирна брадичката си нагоре. — Само където си мислех, че не искам да съм пленница. Това е всичко.

— Не си длъжна да ми изповядваш мислите си, ако не искаш. А сега яж, преди яденето да е изстинало.

По време на вечерята Травис се опита да завърже разговор с нея, но тя не се поддаде от страх, че би могла да му подскаже къде е живяла досега. След всичко, което се беше случило тази вечер, й се струваше невъзможно да се върне към предишния си живот. Вероятно вече нямаше и никакви претенции да се отнасят към нея като към дама.

Травис взе ръцете й и се наклони към нея.

— Срамно е, че в Англия възпитават жените така, че да се свенят от любовния акт — каза той, обзет от съчувствие. Беше отново прочел мислите й по очите. — В Америка жените са създадени от малко по-земен материал — те обичат своите мъже и не се свенят да им го показват.

Тя го удостои със своята най-сладка, най-неискрена усмивка.

— Защо тогава не се върнете в Америка при жените, които живеят там?

От смеха на Травис съдовете за храна се раздрънчаха. Той я целуна невинно по бузата.

— Сега трябва да напиша няколко писма, малката ми, значи през това време можеш да се сгушиш във възглавниците и да ме чакаш, или…

— Или може би да ви напусна.

— Вироглава си, това трябва да ти се признае.

А ти си една дебела глава, помисли си тя, докато го наблюдаваше как поставя приборите и чиниите обратно върху подноса и го изнася през вратата. По-късно, когато отново лежеше в новата си нощница в голямото легло, разглеждаше гърба му и следеше как ръката му се плъзгаше с перодръжката по хартията. Изгаряше от любопитство да узнае какво пише наистина, но в никакъв случай нямаше да го попита. На всяка цена искаше връзката им да не става още по-лична отколкото вече беше.

Когато Травис малко по-късно се мушна в леглото при нея, тя се престори че спи, ала той я притегли само към себе си, нежно захапа меката част на ухото й, после сложи ръка върху снагата й и отметна глава на възглавницата.

Странно беше, ала тя имаше усещането, че едва сега може истински да заспи.

Сутринта беше сама в голямата стая. Когато се събуди, слугинята тъкмо отключваше вратата.

— Ах, моля за извинение, госпожице. Мислех, че още спите. Господин Травис нареди да ви приготвя баня, ако желаете.

Рийган даде указание на момичето да донесе чебур и гореща вода. И противно на очакването се наслади на банята. За нея беше почти утеха, че може да направи нещо за себе си. Досега една камериерка вършеше всичко вместо нея, обличаше я, миеше косите й, а вуйчо й поддържаше гардероба й — с евтини детски дрехи. След банята подсуши косите си, закуси обилно и облече синята копринена рокля. Тънък шал, бродиран с цветя в различни сини тонове, покриваше дълбокия разрез.