Джуд Деверо - Рийган

— Облечи това — каза той и й подхвърли една от изпраните си ризи. — В това време аз ще сляза долу и ще проверя дали няма нещо за ядене. Изглеждаш така, сякаш се нуждаеш от една обилна вечеря.

Стаята изглеждаше огромна след като той я напусна. Рийган стана. Стените започнаха малко да се олюляват. Тогава проумя, че брендито я беше ударило в главата. Вуйчо й Джонатан никога не беше й разрешавал да пие алкохол. С неговото име в паметта й се върнаха всички ужасни събития през последните часове. Свали мръсните парцали, останали от нощницата й, и започна да си представя как щяха да се почувстват Фаръл и вуйчо й, когато се завърнеше в къщи под ръка с един силен, очарователен американец. Мъжът изглеждаше толкова внушителен, сякаш можеше да постигне всичко, към което се стреми. Загърната в чиста риза, легна в леглото и се размечта за това как щеше да се върне отново в Уистън Мейнър, този път с триумф. Този американец щеше завинаги да остане неин приятел, дори щеше да присъства на сватбата й с Фаръл. Естествено трябваше да се научи на някои маниери, а Фаръл със сигурност щеше да му помогне.

Тя потъна в съня си с усмивка на устните.

Травис се върна в стаята с поднос, който беше претрупан с ястия. Когато усилията му да събуди Рийган доведоха само до това, че тя се сгуши още по-дълбоко във възглавниците, той изяде всичко сам. Беше пил от ранния следобед насам със свои приятели от Америка, поляха тяхното пристигане и успешния край на неговите сделки в Англия. След седмица той щеше да вдигне отново платна към Вирджиния.

И четиримата мъже бяха си пожелали в един глас хубава жена за леглото, когато това момиче се хвърли в обятията на Травис. Тя беше очарователна, макар че се наложи да измие достатъчно мръсотия от лицето и косите й, преди да открие цялата й хубост. Питаше се какво търси посред нощ сама в града и защо скита в скъсана нощница из улиците. Може би я бяха изхвърлили на улицата от къщата, в която беше работила досега?

След като омете всички ястия, Травис стана и се протегна. Каквито и проблеми да имаше това момиче, тази нощ то щеше да му принадлежи. Утре можеше отново да я остави на улицата.

Той се събличаше бавно, несръчно разкопчавайки копчетата. Начинът, по който момичето се беше вкопчило в него, го беше възбудил и той се изненада от необичайното желание за близост. Проститутките, които познаваше, не прибягваха към такава техника.

Съблече се гол, шмугна се под завивката и притегли момичето към себе си. Тялото й беше отпуснато, ала когато мушна ръцете си под ризата, тя взе да се събужда.

Рийган усети топлите мъжки ръце върху снагата си и това й се стори като част от нейния скъпоценен сън. Никой досега не беше проявявал благосклонност към нея, дори когато беше дете, никой не беше утолявал жаждата й за обич и закрила. В едно ъгълче на разума й още се гнездеше споменът за ужасната болка, която й бяха причинили само преди малко, и тя искаше да се сгуши у някого, който да премахне тази болка.

В полузашеметеното състояние между сън и будуване усети как й събличат ризата. Когато гърдите й докоснаха тялото му, тя вече се задъхваше от вълнение. Устните му докосваха бузите й; очите й, косите й и накрая устата й.

Още не беше се целувала с мъж, но веднага усети, че това поражда у нея приятно чувство.

Когато я притегли по-здраво до себе си, нейните ръце се увиха около врата му. Наслаждаваше се на силата му и се притискаше още по-плътно към него, премести тялото си към неговото, искаше да усеща навсякъде кожата му.

Когато движенията на Травис станаха по-припрени, тя отвори изненадана очи. Разумът й се възвърна и започна да се отдръпва от него. Ала Травис беше толкова силен, че въобще не забеляза нейните немощни усилия. От уискито, което беше изпил, главата му се беше размътила и готовността на момичето го беше разпалила.

Рийган се съпротивляваше вече по-решително, но ръцете на Травис се впиха здраво около снагата й, докато устните му запушиха устата й и задушиха всяко възражение. Напук на растящото й откритие, че това, което прави, е грешно, тя не се съпротивлява дълго и скоро изцяло отстъпи на желанието му.

Травис повдигна с ръка главата й. Той милваше лицето й, галеше я с пръст покрай ухото, целуваше лекичко меката му част.

— Сладка си — шепнеше той. — Сладка си като теменужка.

Усмихната, Рийган се изопна като струна, когато бедрата на Травис докоснаха тялото й. Обърна глава настрани, разголиха се шията и раменете й. Вкопчи се с две ръце в косата му, а когато дланта му докосна за пръв път гърдите й, тялото й се вкамени от изненада. После това великолепно чувство се разля по всички жили и пори на тялото й и тя потърси жадно устните му.