Джуд Деверо - Рийган

— Не, не се тревожи за това — каза Бранди, като махна с ръка. — Травис и аз вече уредихме всичко. Няма никакви проблеми.

— Травис и ти? Имаш предвид, че ти и… моят мъж зад гърба ми сте…?

— След всичко, което чух напоследък, той наистина не ти е съпруг. И разбира се веднага ми стана ясно, че ще напуснеш Скарлет Спрингс. Травис е мъж, на когото нито една жена не може дълго да противостои. Знаеш ли всъщност, че е преобърнал земята, за да те търси, когато си го напуснала? И че през последните четири години е живял като монах?

— Какво? — смая се Рийган, докато я заливаше топла вълна. — Откъде знаеш всичко това?

— Докато ти работеше като вол, аз си позволих да поразпитам малко Травис и Дженифър. Ако ти не беше любопитна, аз пък изгарях от любопитство! Може би ще те заинтересува какво е правил клетият ти мъж през последните години?

Преди Рийган да отговори, Бранди започна да разправя надълго и нашироко за ходенето по мъките на Травис. Почти всичките му приятели били убедени, че Рийган се е удавила в реката, ала Травис не се отказвал от търсенето й въпреки техните увещания. Накрая дори свещеникът го предумвал да вмъкне една заупокойна за любимата му умряла жена по време на богослужението, защото смятал, че така ще излекува Травис от безумието му.

На Рийган свят й се виеше, когато час по-късно излезе от библиотеката. Не обърна внимание на Фаръл, който подтичваше като кученце след нея и на всяка цена искаше да поговорят. Преобърна целия хотел в търсене на Травис, за да му каже, че го обича, че иска да се омъжи за него и да се върне с него в къщи.

След като през целия ден беше чакала напразно Травис да се върне в хотела, ентусиазмът й малко отслабна. Унила, отхвърли поканата на Фаръл за вечеря и прекара вечерта сама с дъщеря си. Когато мина втората нощ, без Травис да се яви при нея, еуфорията й рухна. Дженифър се цупеше и хвърляше гневни погледи към майка си, поканите на Фаръл ставаха все по-настойчиви, а Марго ежечасно питаше Рийган къде се е дянал Травис.

На третия ден й се искаше никога да не е чувала името Травис Станфорд. Не можеше да я е оставил след всичките усилия, които беше хвърлил, за да я намери! Не можеше ли? О, боже, помисли си тя и се хвърли на леглото. Моля те, молеше тя всевишния, не допускай да ме изостави! За пръв път от много години тя се разплака горчиво. Върви по дяволите, Травис, хлипаше тя. Вече колко сълзи пролях заради теб?

На другата сутрин в пет часа тя се събуди от почукване на вратата. Сънена се изтърколи от леглото и облече утринния халат.

Тими Уотс, синът на управителя на една от фермите й, стоеше в коридора. Преди да успее да каже и една дума, юношата й подаде дългостеблена червена роза и после отново изчезна в коридора към хотела.

Прозяваща се, все още сънена, Рийган се любуваше на великолепното ухаещо цвете. На дръжката му висеше навито на руло парче хартия. Тя го разви и прочете:

Рийган, искаш ли да се омъжиш за мен?

Мина цяла минута, преди разсъдъкът й да разбере онова, което очите й виждаха. После тя нададе ликуващ вик, притисна розата към гърдите си и подскочи три пъти във въздуха. Значи той все пак не беше я забравил!

— Мами — каза Дженифър и разтърка сънените си очи — да не би татко да се е върнал в къщи?

— Кажи-речи — засмя се Рийган, взе дъщеря си в прегръдките и затанцува с нея през стаята. — Тази роза, това великолепно, съвършено цвете, ми го е изпратил баща ти. Той иска да се преместим при него.

— Ще се преместим ли при него? — възкликна Дженифър и се вкопчи в майка си, защото й се зави свят. — Ще мога ли да яздя моето пони?

— Отсега нататък чак до края на света — отговори Рийган през смях. — А сега нека бързо се облечем, защото баща ти сигурно веднага ще дойде при нас.

Рийган нахвърля всичките си дрехи на леглото, докато изборът й падна на рокля от златист сатен. Докато въвеждаше ред в бъркотията, на вратата се почука повторно. Тя отвори вратата широко, защото се надяваше, че идва Травис.

Ала отвън стоеше Сара Уотс, сестрата на Тими, която държеше в ръката си две алени рози. Объркана, Рийган взе цветята и погледна след момичето, което отново изтича през коридора в хотела.

— Това татко ли беше? — попита Дженифър.

— Не, но татко ни изпрати още две рози. — Върху стеблото на едната отново висеше къс хартия, върху който пишеше с почерка на Травис:

Рийган, искаш ли да се омъжиш за мен?

— Какво има, мами? Защо татко не идва при нас? Рийган не обърна внимание на дрехите, които лежаха разхвърляни на леглото, и седна върху тях. Имаше едно такова предчувствие, едно странно подозрение, което й дойде на ум при донасянето на тези две рози. Погледна към часовника. Беше малко след пет и половина. Първата роза й беше връчена в пет часа, две рози в пет и половина. Не, помисли си тя, това не е възможно…