Джуд Деверо - Рийган

— Какво? — извика Рийган и се задави от виното си. — Най-сетне ми била увряла главата? Станала съм по-зряла? За какво говориш всъщност?

Той взе ръката й, погали пръстите й и после каза с нисък, тих глас:

— Тази вечеря беше за мен толкова изненадваща, защото подозирах какво ще ми кажеш на четири очи. — Той целуна крайчеца на пръстите й. — Знам много добре колко ти е било трудно да вземеш това решение и ти обещавам, че никога вече няма да го използвам срещу теб. С твоето съгласие да се върнеш при мен ти ми доказа своята сърцатост и своето великодушие. Може би искаш да останеш още малко тук в твоя малък град, но Дженифър се нуждае от дом, а не от хан, пълен с чужди хора. Такъв дом аз наистина мога да й предложа.

Той повторно целуна пръстите й.

— Взела си мъдро решение, скъпа.

Рийган си пое дълбоко въздух, за да говори със спокоен глас, отпи още една голяма глътка вино и после го погледна с лъчезарна усмивка.

— Суетен, надут пуяк — каза тя с характерен за задушевна беседа тон — не възнамерявам да се върна в къщата ти, а моят „малък град“, както благоволи да го наречеш, е домът на дъщеря ми.

Напук на добрите й намерения гласът й стана малко писклив.

— Поканила съм те на тази вечеря не да ти съобщя, че се връщам с теб в къщи, както си предположил в своята арогантност, а да ти кажа в очите, че не съм омъжена за теб и че това никога не е било!

Сега Травис беше на ред да преглъща, докато Рийган пристъпи към вечерята си едва след тази тирада. Беше й приятно да види Травис сразен.

Ала той не я остави да яде. Грабна я за китката и понечи да я вдигне от стола.

— Какво правиш? — бранеше се тя.

— Предполагам, че имаш свещеник в твоя малък град. Той може веднага да ни венчае.

— Няма да стане! — изсъска тя. — И ако не седнеш веднага отново на мястото си, ще ти отнема и Дженифър.

В началото той се колебаеше, но се боеше от толкова сурово наказание и отново седна на мястото си.

— В такъв случай разкажи поне защо не сме женени — настоя той навъсено.

Когато Рийган забеляза колко е сломен, чувството й за бляскав триумф малко помръкна. И когато му разказа, че според закона Дженифър въобще не била негова дъщеря, тя едва не му каза, че още тази вечер ще се омъжи за него. Ала щом спомена името на Фаръл, лицето на Травис се промени веднага.

— Нима този довлякъл се тук скитник ти даде доказателството за това? — изсумтя той. — Това му е струвало наистина доста пари! И какво ще получи за услугите си?

За Рийган последното беше доказателство, че Травис не знаеше нищо за наследството й — за парите, които за Травис не значеха нищо и които за Фаръл бяха всичко. При все това се ядоса от намека на Травис, че Фаръл се домогваше до ръката и не само от любов.

— Фаръл иска да се ожени за мен — каза тя високомерно. — Кълне се, че обича не само мен, но и Дженифър. Той иска да осинови дъщеря ти.

— Ти никога няма да направиш такава глупост — каза Травис самоуверено. — Защо една жена ще вземе за мъж такъв хилав човек?

Онова, което имаше пред вид, без да го казва, се разбираше лесно: „Защо искаш да се омъжиш за Фаръл, когато можеш да имаш мен?“

— Фаръл е джентълмен — отвърна Рийган възмутено с мятащи искри очи. И с патетичен тон добави: — Той умее да се отнася с всяка жена като с дама. Той ме ухажва като… като кралица. А вие, американците, умеете само да предявявате претенции към жената.

— Всеки американец — изсумтя Травис — може да надвие като ухажор един такъв английски глупак.

— Ах Травис — възкликна Рийган с надменна усмивка — ти въобще не разбираш нищо от такива неща. Твоята представа за ухажване се състои в това да влачиш жената за косите в леглото си.

— Мисля че си спомням, че няколко пъти се остави на драго сърце да те влача в леглото си — възрази Травис цинично.

Сега вече Рийган загуби напълно веселата си надменност:

— С това доказваш още веднъж какво представляваш — един примитивен заселник!

— А пък ти, любов моя, си английски сноб. По-рано каза, че рожденият ти ден бил след три седмици. На този ден ще се омъжиш за мен, и то доброволно.

С тези думи той напусна трапезарията, преди Рийган да извика:

— Никога!

Рано на следващото утро Рийган беше буквално бомбардирана от новини в канцеларията си. Най-напред трябваше да понесе упреците на Бранди, защото Травис напуснал хотела посред нощ и до този момент още не се бил върнал. Бранди, която показа недвусмислено на приятелката си, че според нея прави голяма грешка, прибави и едно предупреждение след тази новина, защото току-що в хотелския регистър била вписана внушителна червенокоса жена и тя попитала за годеника си, господин Травис Станфорд.