Джуд Деверо - Рийган

— Изглежда така, сякаш в къщата ни предстоят още неприятности — каза тя с въздишка.

— Ах, чудесно — отговори Рийган с уморен глас — тъкмо това ми трябва сега на главата. Никой ли не разбира, че не е толкова лесно да се ръководи такъв голям хотел? С дни се трупат върху писалището ми непрегледани документи и, някак мимоходом Фаръл вече ме осведоми, че Травис е напуснал хотела, а по-рано за това ми разказа вече дъщеря ми. Положително Фаръл ще ми разправи още много неща, ала Дженифър навярно в мое присъствие няма да обели вече нито дума. Тази червенокосата — това изглежда е моята скъпа приятелка Марго Дженкинс. Дай ми няколко минути време да се концентрирам и после ще се оправя и с тази дама.

Бранди кимна и напусна канцеларията. После Рийган остана известно време неподвижна на писалището и си спомни за времето преди четири години, когато Марго я посети в плантацията в отсъствието на Травис. Тогава беше толкова благодарна на Марго, защото тя не й се сърдеше, и й помогна да призове персонала към ред, че дори не забеляза колко безсрамно се държеше в действителност Марго с нея. Тази Малвина, помисли си Рийган. С какво удоволствие щеше да извие сега ръцете около врата на тази коварна, мързелива особа! И Марго! Скъпата Марго, която се беше отнесла така трогателно към клетата, неуверена малка женичка и се беше държала така, сякаш искаше да й помогне, но в действителност с високомерното си поведение срина и малкото самочувствие, което тя, Рийган, тогава още притежаваше.

С навъсено лице Рийган напусна канцеларията си, отби се в кухнята и помоли Бранди да подготви малка закуска с чай за две дами. Отмина с мълчание подхвърлянията на Бранди, че изглеждала така, сякаш отива на война и после изпрати покана на Марго, с която я канеше на чай в библиотеката.

Марго се появи там след удивително кратко време и Рийган забеляза по нея неща, които по-рано никога не й се бяха набивали в очите. Продължилият с години безпътен живот беше оставил следите си върху лицето и тялото на Марго. Прекалено малко сън, твърде обилна храна, липсата на мяра във всяко отношение се бяха отразили в бръчки и тъмни кръгове около очите, в тлъстини по хълбоците, които не можеше да скрие и плътно завързаният корсет.

— Боже милостиви, та това е малкото английско растение! — каза Марго, когато престъпи прага на библиотеката. — Както чух, сега сте била собственичка на този хотел. Кой ви го купи?

— Не желаете ли най-напред да седнете? — попита Рийган учтиво. — Поръчала съм някои неща за освежаване. Да, този хотел е моя собственост. — Тя продължи с невинна усмивка: — Освен него ми принадлежи още сградата на печатницата, къщата на адвоката, лечебницата на лекаря, смесения магазин, ковачниците, училището, аптеката и — да, едва не забравих четирите ферми извън града, които също ми принадлежат покрай тристата уврата орна земя. Сега вече знаете всичко до най-малката подробност.

Миглите на Марго трепнаха един единствен път, иначе нямаше никаква друга реакция.

— И с колко мъже ви се наложи да преспите, за да натрупате всичко това? Сигурна съм, че това много ще заинтересува Травис.

— Колко е любезно от ваша страна, че ме цените толкова високо — отвърна Рийган с въодушевен глас. — Боя се, че не притежавам вашия талант да се продавам, за да си набавям онова, което искам. Наложи се да прибягна към старомодна интелигентност и упорит труд, за да получа онова, което днес притежавам. Всеки път, когато ми оставаха излишни дребни пари, аз не ги харчех за нова рокля, а пестях, за да правя сделки с тях и да купя още повече земя и строителни материали.

Тя спря да говори, когато на вратата се почука. Една много любопитна Бранди стоеше с голям поднос в коридора.

— Как върви разговорът? — прошепна тя.

Рийган й се усмихна толкова весело, че Бранди се разхихика високо, докато подаваше на приятелката си подноса.

Когато двете жени останаха отново сами, с подноса между тях на ниска маса, Рийган наля чай.

— Защо да не пристъпим веднага към същността? — попита Рийган. — Няма никакъв смисъл да се преструваме, че сме приятелки. Предполагам, че сте дошли тук, защото ви интересува мъжа ми.

Марго напрегна всичките си сили. Предстоеше битка, която в никакъв случай не биваше да губи.

— Както виждам, междувременно сте се научила да наливате чай — каза тя.

— През последните четири години научих много неща, между другото ще видите, че не съм вече толкова лековерна както тогава. Кажете ми какво искате?