Джуд Деверо - Рийган

Бранди поднесе на Травис ядене, каквото той не беше виждал като изобилие и качество. Колкото повече ядеше, толкова повече й харесваше: и с голите си гърди, и с апетита си, и с отговорите на въпросите й той беше завоювал сърцето й до края на яденето.

— Да, тя е самотна — отговори Бранди на съответния му въпрос. — Не знае друго освен работа. Сякаш се намира под принуда да доказва нещо на самата себе си. С години съм я увещавала малко да си почине. Ала тя не иска и дума да чуе за това. Блъска се и се трепе като вол и купува парцел след парцел. Можеше да престане още преди една година!

— Никакви мъже? — попита Травис с пълна уста пастет.

— Няколкостотин наистина си опитаха късмета при нея, ала нито един не хвърли котва. Няма нищо удивително, след като вече е имала най-доброто…

Травис й се усмихна приветливо, взе новата риза, която висеше върху облегалката на стола, и се изправи.

— Рийган и Дженифър ще напуснат Скарлет Спрингс и ще се преместят при мен. Как би се отразило това върху вашето партньорство?

— Наскоро тук се пресели един адвокат от Източното крайбрежие. Той би могъл да поеме продажбата на нашите недвижими имоти и да инвестира парите наново. С моя дял аз вероятно ще предприема няколко пътешествия, може би ще посетя Европа. Само бих искала да узная от вас дали вече сте казали на Рийган, че ще се маха оттук.

На последното Травис само се усмихна по един начин, от който Бранди прихна високо.

— Желая ви успех — извика тя, когато той излизаше от кухнята.

Следващите дни Рийган успяваше да избегне Травис, или поне успяваше да попречи на втори принципен разговор с него. Ала не можеше да не забелязва присъствието му. Дженифър изглежда вярваше, че баща й си беше наумил да бъде неин спътник в игрите и двамата нито за миг не сваляха очи един от друг. Травис пое дори задължението да мие дългите сплъстени коси на дъщеря си, а пък Рийган наблюдаваше с досада, че Дженифър нито веднъж не изохка или протестира.

Травис взимаше със себе си дъщеря си на езда и се катереше с нея на всяко дърво. Дженифър беше дълбоко впечатлена от ловкостта на баща си. За отплата Дженифър му показа целия град и разправяше наляво и надясно, че той бил нейният баща и че в бъдеще щяла да живее при него и конете му.

В същото време Рийган се стараеше да не вижда Травис и неговите успехи в приобщаването на дъщеря й, както и да не чува безбройните въпроси на съгражданите си.

Откакто Травис пребиваваше в града, Рийган повече не беше мяркала Фаръл и когато два дни по-късно той отново се появи, тя установи, че дори не беше забелязала отсъствието му.

— Мога ли да говоря с теб на четири очи? — попита той. Той изглеждаше уморен и не приличаше на себе си, сякаш с дни не беше мигвал.

— Естествено. Нека отидем в канцеларията ми. — Когато стигнаха до нея и Рийган затвори вратата зад себе си, тя го изгледа изпитателно: — Толкова си сериозен, сякаш трябва да ми кажеш нещо изключително важно.

Той се отпусна в едно кресло и погледна към нея.

— Ходих за два дни до Бостън и пак се върнах.

Тя му наля уиски.

— В такъв случай е ставало дума за неотложни дела, които вероятно засягат и мен и състоянието на моите родители.

— Да, по-точно казано засягат завещанието на баща ти. Едно копие от него се намери в адвокатската кантора в Бостън. Бях наредил да го извадят преди известно време и да го пратят в Америка, за да ти го представя, ако те намеря там. Струваше ми се, че бях прочел в него една клауза, която си отбелязах, но от предпазливост ходих отново до Бостън, за да се убедя в нея. Тук имам едно писмо — каза той и извади плик от вътрешния джоб на жакета си.

Рийган го взе и го подържа за миг нерешително в ръката си.

— Навярно ще ми кажеш какво пише в него.

— Твоите родители умряха, когато ти беше още твърде малка. Вероятно дори не ги помниш, но по онова време беше още жив братът на баща ти. Той трябваше да бъде твой настойник и ти живя няколко месеца при него. Ала той надживя родителите ти само с половин година.

— Спомням си само вуйчо Джонатан.

— Да, той беше единственият роднина, който ти беше останал още тогава. Значи управителите на твоето състояние, банкерите на твоите родители, го назначават за твой настойник. Те естествено нямат никаква представа за характера на този човек. По времето, когато е съставено завещанието, твоите родители мислят, че ще бъдеш на добро място при брата на баща ти…

— Фаръл, моля те, говори по въпроса.

— Въпросът, скъпа моя, се състои в това, че не биваше да се омъжваш без разрешението на настойника си. Може би родителите ти са искали да попречат на това, да попаднеш в ръцете на ловец на зестри или може би са искали само да ти спестят ходенето по мъките, което те самите изживяват, когато майка ти след венчавката й е била изхвърлена на улицата от нейното семейство без нито едно пени.