Джуд Деверо - Рийган

Мощна конвулсия разтърси телата им, когато заедно стигнаха връхната точка. Тежко дишащи, те останаха дълго време споени помежду си, преди потръпващите им мускули бавно да се успокоят и лека-полека излязоха от своето вцепенение.

Рийган беше онази, която първа излезе от магията — със смях — понеже Травис имаше на гърдите си само един скъсан ръкав от риза.

Травис се погледна надолу, потърси причината за веселостта й и започна да се смее.

— Присмял се хърбел на щърбел — каза той ехидно и посочи с глава към остатъците от дрехите й.

Една фуста се олюляваше около хълбоците й, докато втора лежеше скъсана под тях. Корсетът й висеше като смачкан вързоп бельо под ръката й, докато роклята й, далеч от леглото, се люшкаше на едно копче в края на рамката на една картина. Рийган се опря на лакти и погледна към краката си: единият й чорап висеше още здрав на корсета, другият беше пробит от пръстите на краката й.

Травис имаше на себе си ръкав от риза и два ботуша.

С поглед към Травис, в чиито очи проблясваха дяволити пламъчета, Рийган започна да се смее, протегна ръце към него и го притегли отново в прегръдките си. Те се претърколиха върху леглото, Травис бързо я освободи от остатъците на дрехите й. Изглежда не я пускаше нито за секунда, докато си събуваше ботушите. С трясък се разби ваза, след като беше ритнал от леглото пречещите му ботуши.

Травис се засмя тихо и съблазнително, притегли Рийган още по-плътно към себе си, сложи бедрата й около хълбоците си и изстена високо, когато отново нахлу в утробата й. Здраво прегърнала горната част на тялото му с ръце и крака, докато той я вдигаше и спускаше нежно, люлееше я върху хълбоците си, тя остана така до мига, когато едва не загуби свяст от наслаждение. С минути, със седмици, да, дори с цял век той изглежда удължаваше това сладко изтезание, докато тя замята насам-натам главата си и забрави коя беше и къде се намира.

Когато вече чувстваше, че ще умре от наслаждение, той я хвърли по гръб на леглото и проникна дълбоко в нея, докато телата им отново намериха избавление в могъща сладостна тръпка.

Безмълвни, останали без сили, окъпани в пот и задоволени, те заспаха, като се държаха за ръце.

Първа се събуди Рийган. Изненадана забеляза, че слънцето вече залязваше пред прозореца. Протегна се и се обърна на хълбок, за да разгледа Травис, който лежеше напречно на леглото. Защо не можеше да се владее, когато беше до нея? За пръв път през последните три години беше забравила за своята отговорност, за дъщеря си, за приятелката си и за сделките си.

Бавно, сякаш не искаше да го смущава, тя стана от леглото, облече се и събра остатъците от скъсаното си бельо от пода и мебелите. Преди да излезе от стаята, тя целуна Травис по косите и го покри чак до гърдите с лека завивка.

Излезе на пръсти от стаята и се затича към кухнята. Бранди сигурно вече се питаше дали не й се е случило нещо.

Травис идваше бавно на себе си, сякаш беше спал истински за пръв път от много години. С усмивка на лицето той обърна глава, за да разгледа жена си, ала вместо Рийган, погледът му срещна чифт сериозни кафяви очи, които го наблюдаваха напрегнато.

— Здравей — каза Травис тихо на момиченцето. — Как се казваш?

— Дженифър Станфорд. А ти кой си?

Преди още да му каже името си, Травис вече се досещаше коя е тя. Имаше голяма прилика с по-малкия му брат, а извивката на веждите й можеше да е наследство само от Рийган.

— Майка ти не се ли казва Рийган?

Детето кимна сериозно. Травис седна, придърпа завивката върху краката си и попита също сериозно:

— Какво ще кажеш, ако аз съм твой баща?

Дженифър прокара пръст по завивката, сякаш чертаеше фигура.

— Може да ми харесаш! Ти ли си моят баща?

— Мисля, че мога да твърдя това с чиста съвест.

— Ще живееш ли при нас?

— Всъщност по-скоро си мислех за това, че ти ще живееш при мен. Ако седнеш при мен, бих могъл да ти разкажа нещо за моята къща. През последната година купих четири понита, които имат големина, подходяща за моята дъщеря.

— Ще ми разрешиш ли да яздя някое пони?

— То дори ще бъде твое, за да се грижиш за него, да го яздиш и да правиш с него каквото ти хрумне. — След кратко колебание Дженифър се качи на леглото до баща си.

Първоначално пазеше дистанция, ала историята на Травис ставаше все по-дълга и по-увлекателна и тя седна в края на краищата в скута му.

Така ги завари Рийган — притиснати един до друг, взаимно очаровани. Двамата представляваха пленителна гледка.