Джуд Деверо - Рийган

Травис притисна юмрука си още по-силно към гръкляна на мъжа.

— Споменал си името на Рийган!

Мъжът го изгледа слисано.

— Казах само, че този мъж живее в дома на Рийган. За миг Травис разхлаби хватката си.

— Откъде накъде Рийган? Кой? И къде има къща?

— В Скарлет Спрингс, Пенсилвания. И се нарича Станфорд, както вие! Попитах пастора дали не сте роднини.

В този миг Травис пусна мъжа и сам едва не падна на земята.

— Качвай се на файтона! Заминаваме за Скарлет Спрингс и по пътя ще ми разкажеш всичко от игла до конец!

Преди още мъжът въобще да е седнал, Травис вече подкара конете с камшика. Когато профуча покрай Марго, която стоеше пред модния магазин, той само бегло погледна към нея. Опъна юздите на конете да спрат едва пред обора за пътни коли под наем.

— Джек — извика той — дай ми прилична кола, която да не се разпадне при по-дълго пътуване! А сега — той хвърли няколко монети върху капрата — гледай да върнеш тази двуколка на собственика й!

Джек погледна с едно око към него.

— Ако много бързаш, тръгвай веднага, тъй като изглежда ще те връхлети буря.

Докато говореше, той посочи с глава към вратата на обора, където стоеше страшно ядосаната Марго. Джек пусна на земята копитото на коня, което тъкмо се канеше да почисти, и се затича към навеса, за да впрегне кола за Травис.

Той се обърна към дребничкия мъж, който още седеше в двуколката и го предупреди:

— Само едно движение и то ще бъде последното в живота ти!

Едва изрекъл заканата си, и Марго се втурна към него.

— Как смееш да ме оставяш така? — избухна тя.

— Нямам никакво време да се карам с теб. След пет минути напускам този град!

— Ти напускаш…! Мисля, че наистина съм приключила с покупките, но преди това трябва да спреш пред четирите магазина, за да натовариш нещата ми.

— Джек! — сопна се Травис. — Не е ли готова вече талигата? — Той се обърна отново към Марго: — Не отивам в къщи. Ще трябва да си потърсиш някой друг, който да те откара у дома. Кажи на Елън да те вземе със себе си. Ще спра за малко пред нас и ще кажа на Уес, че известно време ще отсъствам.

Той се обърна и видя, че Джек вече идваше към предната част на конюшнята с тежка пътна кола с чергило.

— Хайде, прехвърляй се! — заповяда той нервно на дребничкия мъж в покритата двуколка.

— Травис! — изсъска Марго. — Господ да ти е на помощ, ако веднага не… — Тя не довърши мисълта си, тъй като Травис се метна на капрата на пътната кола с чергилото. — Закъде заминаваш? — извика тя, когато вече пришпорваше конете.

— За Скарлет Спрингс в Пенсилвания, за да взема Рийган — изкрещя той. После тя видя само облак прах и чакъл.

Кашляща и проклинаща, Марго се обърна към пазача на конюшнята, който се смееше недвусмислено. Преследването на Травис би било чиста глупост, и колкото повече хората й се надсмиваха, толкова по-голяма ярост я обземаше.

Докато кипеше от гняв, в главата й започна да зрее план. „Скарлет Спрингс“ ли беше казал? Клетият Травис нямаше дори чиста риза със себе си. Може би трябваше да опакова някои неща и да му ги занесе? Да, колкото повече размишляваше, толкова повече се убеждаваше, че непременно се нуждае от чисто бельо.

Рийган седеше зад писалището в канцеларията си и проверяваше сметките, когато влезе Бранди.

— Как са сметките? — попита Бранди.

— Много добре — отговори Рийган и хвърли поглед към счетоводните книги. — Идната година може да финансираме още няколко къщи. Мислех си за дърводелска работилница. Не ти ли се струва, че Скарлет Спрингс се нуждае от фабрика за мебели?

— Добре знаеш, че нямах предвид нашите финанси, а отношенията между теб и Фаръл. Снощи отново си вечеряла с него, нали?

— Та ти го знаеш отдавна. Но ако искаш да знаеш нещо повече: Фаръл е очарователен събеседник. Човек може да прекара отлично времето си с него. Той притежава безупречни маниери и умее да се отнася така към една жена, че тя изглежда в собствените си очи като принцеса.

— Не те отегчава до смърт, нали? — каза Бранди с дълбока въздишка и седна пред писалището.

— Вярно е! С Фаръл човек се чувства сигурен. Той е така… не знам… прекалено съвършен, бих казала.

— Дженифър го харесва.

Рийган отмина забележката й със смях.

— Дженифър харесва подаръците му. Ти щеше ли да подариш на дете, което е толкова жизнерадостно като Джени, френска модна кукла от порцелан? Помисли си само, тя щяла да я използва като мишена за детския лък, който ти измайстори за нея!

Бранди потисна кикота си.