Джуд Деверо - Рийган

— Всичко е наред, скъпа — каза Рийган. — Искаш ли да поставиш тези рози в стаята си?

— Те от татко ли са?

— Разбира се!

Дженифър взе розите, сякаш бяха безценни и ги отнесе в стаята си.

В шест часа, когато Дженифър и Рийган бяха облечени и щяха да тръгват за закуската в хотела, на Рийган й бяха връчени още три рози.

— Великолепно! — извика Бранди, която вече стоеше до печката и готвеше. Преди Рийган да протестира, тя вече беше грабнала цветята от ръцете й, прочела прикрепената към тях бележка и поставила розите във ваза. — Съвсем не изглеждаш толкова щастлива. Мислех си, че ще се радваш, когато получиш знак от него, че е жив, след като ходеше през последните три дни в хотела така, сякаш са ти потънали гемиите! Три рози с една такава бележка към тях биха ме подлудили от щастие!

— Вече получих шест рози — обясни Рийган сериозно. — Една в пет, две в пет и половина, три в шест часа.

— Нима още не вярваш… — започна Бранди.

— Бях забравила, че имах малка кавга с Травис. Направих няколко пренебрежителни забележки за неспособността на американците да ухажват своите избранички.

— Това не е било много мило от твоя страна — отвърна Бранди и изведнъж се почувства засегната като американка. — Да се надяваме, че шест рози преди закуската ти доказват на какво сме способни ние, американците, в това отношение. — С тези думи тя се върна при печката.

С неприятно чувство, че е обидила най-добрата си приятелка, Рийган се запъти към трапезарията. Там момчето от печатницата й предаде в шест и половина четири жълти рози, всяка с бележка от Травис.

Рийган разглеждаше розите с дълбока въздишка и клатеше недоумяващо глава. Нима Травис никога не можеше да се задоволи с по-скромни неща? Трябваше ли винаги да преувеличава всичко? Сложи бележките в джоба си и постави розите във ваза.

В десет часа усмивката й посърна. В интервал от половин час й носеха все повече рози, досега беше поставила във вода вече шестдесет и шест рози. Все още това количество нямаше да е обезпокояващо, ако доставките не бяха разпалили любопитството на целия град.

Аптекарят пристигна с жена си много късно за закуската, което досега не беше се случвало, и преди двамата да напуснат трапезарията в хотела, се отбиха при масата на Рийган, за да я попитат кой е този Травис, който наел децата им да носят рози през половин час. Държаха се много тайнствено, що се отнася до мястото, откъдето децата вземаха розите и как се е стигнало до тяхното вербуване. Не пожелаха да кажат нищо и за бележките, които със сигурност бяха чели, ала Рийган забеляза по лицата им, че щяха да се пръснат от любопитство.

В дванадесет часа на Рийган й беше връчен букет с петнадесет рози, с бележка на всяко стебло. Сега вече Рийган започна да се крие от пратениците. Ала целият град изглежда участваше в заговора срещу нея: пет минути преди всеки половин или кръгъл час в хотела се появяваше някой с неотложна работа и я задържаше на някое място, където всички трябваше да я видят, когато се предаваше следващия букет.

В четири часа следобед й предадоха двадесет и три рози.

— Досега бяха, всичко на всичко, двеста седемдесет и шест рози — каза собственикът на смесения магазин, който събираше числата с тебешир на стената на солидния кръчмарски тезгях.

— Нима днес нямате никакви клиенти? — попита Рийган заядливо.

— Нито един — отговори той с широка усмивка. — Всичките седят тук. — Той погледна назад към препълненото помещение на кръчмата. — Иска ли някой да се обзаложи с мен докога ще продължава така?

Рийган се обърна, напусна помещението и хвърли розите в ръцете на Бранди.

— Рози? — изуми се Бранди. — Каква изненада! Кой ти е изпратил рози?

Рийган прехапа устни и закрачи по коридора надолу към канцеларията си. От Травис можеше да се очаква, че е насочил общественото внимание към розите. Защото хората положително имаха някаква друга работа, вместо да седят в хотела й и да наблюдават как събира рози. Нямаше нищо учудващо, че родителите проявяваха любопитство, след като Травис наемаше всички деца в града като носачи на цветя!

В седем часа вечерта тя получи двадесет и девет рози, а в осем часа й поднесоха букет с тридесет и една. В девет часа в хотела бяха разпръснати общо петстотин шестдесет и една роза — рози във всички цветове и нюанси, каквито природата досега познаваше.

Бележките на Травис, които винаги бяха с еднакво съдържание, лежаха в джобовете й, в чекмеджетата на писалището й, в една кутия върху тоалетната й масичка и в един бакърен пържолник в кухнята. Въпреки оплакванията си тя не намери у себе си сили да хвърли поне една от тези бележки.