Джуд Деверо - Рийган

— Тя беше очарована. Докато яздеше понито и сред многото рози тя беше положително най-щастливото момиче на света.

Лицето на Травис приличаше на лицето на ангел.

— Не бях сигурен дали ще успея да докарам този проклет слон навреме за представлението в Скарлет Спрингс. Той е може би като цяло стадо. Обзалагам се, че по пътя е изфабрикувал толкова изпражнения, че с тях мога да наторя шест уврата царевица. Вече размишлявах дали да не взема кола изпражнения за в къщи и да проверя колко са добри. Кокошите изпражнения са естествено най-добрият тор, но тези зверчета фабрикуват толкова малко, че едва стига за градината. Може би този слон би могъл да реши проблема с торенето…

Той спря насред думата, защото Рийган се заливаше от смях. Изгледа я с присвити очи и после се обърна настрани, нацупен като малко дете.

— Ах, Травис, имало ли е друг като теб на белия свят?

Той й намигна и после лицето му се озари от усмивка.

— Не бях много лош на това въже, нали? Дай ми сега парче от този ябълков сладкиш. Мислиш ли, че Бранди ще дойде с нас и ще ни готви?

Рийган млъкна за малко, докато режеше сладкиша. Той наистина я беше питал през последните дни няколко хиляди пъти дали иска да се омъжи за него, ала никога лице в лице. И също така не беше изчакал, докато получи отговор от нея. И никога не беше й казвал, че я обича…

Докато му подаваше сладкиша, тя каза:

— Мисля, че Бранди има други планове. Но съм убедена, че мога да намеря за теб по-добра готвачка от Малвина.

Като се изсмя тихо, Травис взе от чинията със сладкиша. Поднесе парчето към устата си и каза:

— Тази Малвина много ти е отровила живота, нали? Нашата семейна готвачка почина преди шест години и тогава Марго ни препоръча Малвина. Аз наистина нямах никога главоболия с нея, но Уес се счепка на няколко пъти с нея. Би могла да я уволниш без много церемонии, както ти е известно.

— Ще я изгоня! — каза Рийган твърдо. — Още отсега се радвам на мига, когато ще я изгоня!

Травис мълча толкова дълго, че тя удивено погледна към него. Може би лунната светлина си правеше шега с нея, но й се струваше, че съзира нещо влажно в меките му тъмни очи. Това не беше възможно — или все пак? Не беше ли му намекнала по косвен начин, че щеше да тръгне с него за в къщи?

— Радвам се да чуя това от теб — каза той тихо, после отново се усмихна и отхапа от сладкиша. — Уес ще ти помага във всичко, от което имаш нужда, докато работя вън по нивите.

— Мисля, че ще се оправя и без неговата помощ. Що за човек е Уес? Нима прекарва повечето време в къщи?

— Той е добро момче, само че сегиз-тогиз е вироглав и се налага да му затягам болтовете. Но в повечето случаи е на моя страна, когато възникнат проблеми.

Рийган се помъчи да скрие усмивката си.

— Имаш предвид, че се осмелява да ти каже мнението си, дори когато не съвпада с твоето, и ти… вие понякога се счепквате помежду си?

— Виждаш ли това? — Травис посочи малък белег върху брадичката си. — Това ми го направи моят малък брат! Значи няма защо да разпитваш толкова загрижено за него, сякаш си длъжна да защитаваш по-слабия.

— Ще вдигнеш ли и срещу мен ръка, ако се осмеля да ти възразявам? — подразни го тя.

— Досега ми възразяваше на всяка дума, която ти казвах, и аз не съм те удрял нито веднъж. Продължавай да ме даряваш с такива деца като Дженифър и аз винаги ще бъда доволен от теб. Хайде да се връщаме в града. Имам голяма нужда от малко сън.

— Само децата, които ще ти родя ли те интересуват? — попита тя сериозно.

Травис изстена — сякаш в отговор на въпроса си или като последица от болките, които изпитваше, тя не знаеше със сигурност.

— Остави всичко така — каза той, когато тя понечи да разтреби трапезата от пикника. — По-късно ще дойде човек и ще прибере нещата. — Той я поведе към двуколката.

— Колко хора всъщност си наел през последните дни? И как си проникнал в сейфа ми?

Без много церемонии той я вдигна във въздуха и я сложи на капрата.

— На всеки човек е позволено да има няколко тайни! Ще ти разкажа на петдесетгодишнината от сватбата ни. Тогава ще съберем нашите дванадесет деца около нас и ще им разкажем историята на най-дръзкото, най-изобретателното и най-романтичното ухажване, което някога светът е виждал.

Дали ще споменем и планините изпражнения на слона, размишляваше тя, но не каза нито дума, когато пътуваха обратно към града.

Пред вратата на жилището й Травис се прозина така, че ставите на челюстите му изпукаха. После, сякаш не искаше да изглежда неучтив, целуна ръка на Рийган, премина през спалнята й и стигна до вратата, която извеждаше към коридора за хотела, отвори я, стигна до стълбището и заизкачва, както предположи, стъпалата към хотелската си стая. Зашеметена, изненадана, объркана, Рийган стоеше до леглото си, втренчена в затворената врата.