Джуд Деверо - Рийган

— Толкова много съжалявам — каза Рийган. — Аз наистина се старах.

Като хвърли критичен поглед към Рийган, Бранди заяви:

— Знаеш ли за какво наистина имаш талант? Можеш да печелиш симпатиите на хората. Има нещо толкова миловидно в тебе и си толкова очарователна, че веднага грабваш сърцата на хората и те искат да се грижат за теб. И съм готова да се обзаложа, че същото важи за мъжете.

Някога Травис искаше да се грижи за нея, но това не продължи дълго.

— Не съм сигурна дали си права, едва ли това може да се смята за талант.

— Напротив. Това е истинският талант на търговеца. Аз ще готвя и пека, а пък ти ще продаваш! Бъди мила, но не отстъпвай от цените. Не давай на никого нищо от стоката, ако не иска да плати онова, за което настояваме.

На следващия ден пътната кола докара в селцето шест пътника, които щяха да се срещнат в бивак извън Скарлет Спрингс, за да чакат колона за Дивия запад. Като се подчини на внезапно внушение, Рийган веднага вдигна цените на тестените си изделия, ала никой не възрази срещу това и тя продаде всичко, което носеше със себе си.

Обаче още същия следобед похарчи всичките спечелени пари. Трима заселници, които също минаваха транзит през селцето на път за Дивия запад, бяха претоварили своите пътни коли за прериите и щяха да хвърлят в реката излишните фенери, въжета и дрехи. Страшно се ядосваха, че бяха надценили товароподемността на своите каруци и затова не желаеха да харижат на никого несметната си покъщнина, за която бяха заплатили скъпо. Тогава Рийган им предложи да откупи нещата. Изтича във фермерската къща, взе всичките си спестявания от касата и заплати с тях на заселниците.

Когато се върна с покупките си в къщи, Бранди беше вън от себе си от гняв. Вече нямаха пукната пара, запасите им бяха почти изразходвани, а стаята беше натъпкана догоре с екипировка, която никой не искаше.

Цели три дни им се наложи да живеят от ябълки, които крадяха от една намираща се на четири мили овощна градина, и Рийган се измъчваше от ужасното чувство за вина.

На четвъртия ден в Скарлет Спрингс отново пристигнаха заселници и Рийган им продаде всичко, което беше изтъргувала в началото на седмицата на три пъти по-висока цена. Плачещи от облекчение, че всичко беше свършило така добре, Бранди и Рийган се прегърнаха и после от радост танцуваха в кухнята.

С това започнаха. С тази първа успешна сделка добиха увереност в себе си и помежду си. После се огледаха за бъдещи възможности за печалби.

С фермера, на когото принадлежеше овощната градина, сключиха сделка, която ги задължаваше да му вземат падналите ябълки срещу една смешна парична сума и един самун хляб седмично. Нощем Рийган и Бранди режеха тези ябълки, а на следващия ден слагаха парчетата да съхнат на слънцето. Тези сушени плодове те продаваха на заселниците, които продължаваха по пътя на Запад.

Всеки цент, който получаваха, всяка сделка, която сключваха, увеличаваха обема на тяхната търговия. Те ставаха от леглото преди да се развидели и си лягаха късно вечерта. И все пак Рийган имаше чувството, че никога не е била по-щастлива през живота си. За пръв път имаше чувството, че се нуждаят от нея.

В началото на есента започнаха да приемат нощуващи в къщата и да готвят за транзитни пътници. В Скарлет Спрингс спираха и други хора, когато беше вече прекалено късно да се хване колона за Запада. Те обаче не искаха повече да се върнат там, откъдето бяха дошли. Един обясни на двете, че в родното му място му направили такова изпращане, че за него щяло да е непоносимо да се появи отново там и да каже на бившите си съседи, че изтървал колоната.

Рийган и Бранди се спогледаха, усмихнаха се доволно и казаха на мъжа, че на драго сърце ще се грижат за него. В деня на празника на жътвата имаха шест квартиранти и яйце да паднеше, щеше да падне на човек.

— Следващата година ще насея краставици и ще насадя зеле — каза Бранди с неодобрителен поглед към своите ястия, които се състояха изцяло от печено от диви зайци. Тя прекъсна вайканията си вдигайки очи към Рийган, която стоеше до печката с неуверени крака и силно издут напред корем.

— Ще ме извиниш ли за момент — каза Рийган с едва чут глас — струва ми се, че трябва да се кача горе и да родя детето си.

Бранди веднага хвана под ръка приятелката си и я поведе нагоре по стълбището.

— Обзалагам се, че през целия ден си имала болки — ругаеше тя, когато влязоха в спалнята, в която вече живееха заедно. — Кога най-сетне ще проумееш, че не си бреме за мен и че трябва да ме помолиш за помощ?