Джуд Деверо - Рийган

Но когато прочете бележката, душевното й състояние започна да се стабилизира. Значи така! Тази фльорца беше оставила Травис на жената, която „обичаше“! Може би настъпва подходящото време да коригира детинската влюбеност на Травис в едно малко момиче.

Тя сложи в джоба си бележката на Рийган и вместо нея остави написан от нейната ръка текст:

Скъпи Травис,

Рийган и аз решихме да се опознаем по-добре и затова двете заминаваме за няколко дни в Ричмънд. Двете ще мислим с любов за теб.

„…няколко дни“, помисли си Марго усмихната, в действителност щяха да стигнат, за да заличи следите на Рийган. Несъмнено момичето щеше да се държи толкова неумело при бягството си, както при всички останали неща, с които се залавяше. Ала Марго се надяваше, че ще промени това навреме. Като хвърлеше малко пари тук и там, щеше да убеди хората, че никога не са виждали фльорцата.

Четири дни по-късно Марго се върна сама в плантацията на Станфорд. Беше страшно трогната, когато Травис изтича надолу по стълбището да я посрещне, после скочи при нея във файтона и попита с трескави очи:

— Къде е тя?

Впоследствие Марго се гордееше с реакцията си. Тя даде на Травис да почувства гнева й, защото Рийган я изпързаляла, и твърдеше, че неговата толкова скъпоценна жена не била дошла на мястото на срещата, както се били уговорили, за да заминат заедно за Ричмънд.

Травис беше вън от себе си. Никога не беше го виждала толкова слисан и несдържан. Само за няколко минути мобилизира цялата плантация и я хвърли да търси жена му. Приятели и познати се стекоха от всички краища, но повечето преустановиха издирването и се върнаха по къщите си на втория ден, когато край брега на реката беше намерена една дреха на Рийган.

Само Травис не престана да я търси. Той направи кръг от сто мили около плантацията си и разпита всеки, който живееше в тази окръжност.

Марго размишляваше угрижено за това дали действително си беше свършила добре работата. Дори се молеше на всевишния да е така и действително молитвите й бяха чути. В края на месеца Травис се завърна в плантацията, останал без сили, кожа и кости, състарен, докато вътрешно доволната Марго пресмяташе парите, които й беше струвала нейната измама. Понеже беше постоянно на червено със своята плантация, тя не биваше да допуска грешка. Беше събрала всичките си налични пари и подкупила мъжете и жените в съседните плантации и околности. Така някои фермери разправяха на Травис, че видели Рийган, но после го пращаха в погрешна посока. Няколко души, които бяха неподкупни, наистина казваха истината на Травис, ала малко по-нататък по следите на Рийган се натъкваше на хора, които се кълня ха, че никога не са виждали младата дама.

Лека-полека Травис се връщаше към стария си ритъм на работа, но оставаше все повече ръководството на плантацията на по-малкия си брат Уесли. Междувременно Марго пристъпи към това да събере развалините от живота на Травис.

На Рийган въобще не й се стори толкова неприятен първия участък от пътуването. Непрестанно си представяше, каква щеше да бъде физиономията на Травис, когато я намереше. От само себе си се разбираше, че най-напред щеше да преговаря с него, преди да вземе решение да се върне в къщата му. Щеше да настоява на това да изгони главната готвачка и да назначи икономка. Не! Щеше сама да си намери икономка — някоя жена, която да й е предана до гроб.

Старецът, който я беше взел със себе си на каруцата, я свали на станцията за линия на пътни коли. Рийган събра целия си кураж и престъпи прага на малката чакалня за пътници, която приличаше повече на частно жилище, отколкото на обществена станция за каляски.

— Това беше някога жилищният ни дом — обясни собственичката на станцията за пътни коли. — Ала когато мъжът ми се помина, аз продадох нивите и започнах да приемам пътници за нощуване. Така поне успявах да храня десетте си деца, докато станаха големи.

После собственичката взе Рийган под ръка и й изнесе дружелюбно наставление какво значи за толкова младо същество като нея да пътува сама по белия свят. Когато се хранеха заедно в отделна ниша, Рийган размишляваше как Травис навярно щеше да разпитва тази жена за връзките на линията на пътните коли.

На следващото утро Рийган попита четири пъти собственичката къде отива следващата пътна кола, за да й се вреже в паметта целта на нейното пътуване, както беше принудена разкайваща се да признае пред себе си.