Джуд Деверо - Рийган

Не забеляза как Бранди влезе в стаята, усети само дланите на младата жена около раменете си.

— Можеш да ми се довериш без всякакви колебания — прошепна Бранди.

— Мъже! — изхлипа Рийган. — Два пъти обичах честно и два пъти…

— Не е нужно да ми казваш нищо повече — влезе в тон с нея Бранди. — Аз съм цял експерт, що се отнася до мъжете. Преди две години се влюбих до ушите в един мъж. Смятах, че той е най-скъпоценното нещо на света, затова една нощ се спуснах от прозореца на спалнята и избягах с него от родния си дом. Дори бележка не оставих на родителите си! Кълнеше ми се, че ще се ожени за мен, ала някак си изглежда никога не намирахме подходящо време за това, докато го заварих в леглото преди шест месеца с друга жена.

След тази изповед сълзите на Рийган потекоха още по-обилно.

— Не знаех кой път да хващам след това — продължи Бранди. — Та значи се върнах обратно в къщи и моите чудесни родители ме приеха с отворени обятия и никога не казваха нито дума за това, което им бях причинила. Две седмици по-късно те умряха от скарлатина.

— За това… много съжалявам за това — каза Рийган, хълцайки — В такъв случай значи си съвсем сама на този свят.

— Естествено съм съвсем сама — потвърди Бранди. — Принадлежи ми една фермерска къща, която всеки миг може да се срути върху главата ми, и всеки мъж, който минава през това селище, ми се кълне, че щял да ме направи най-щастливата жена на света.

— Надявам се, че ти не вярваш на клетвите им! — каза Рийган възбудено.

Бранди се засмя.

— Би могло да се помисли, че съм глуха и не ги чувам Но жените от нашата черга имат избора или да се омъжат за едного от тях или да умрат тук от глад.

— Аз имам малко пари — каза Рийган и изпразни джобовете си върху леглото. За нейна зла участ от наличните и пари бяха останали само още четири сребърни монети. — Почакай малко! — извика тя и отиде при пътната си чанта. Извади гривната със сапфирите и обиците с брилянтите от хастара на джобовете.

Бранди поднесе накитите към светлината.

— Един от двамата ти мъже обаче трябва да е бил добър към теб.

— Докато искаше да остане с мен — отвърна Рийган непоколебимо. Изведнъж тя пребледня като тебешир и се хвана за корема.

— Да не ти е прилошало от кафето?

— Мисля, че бебето току-що ме ритна — каза Рийган с развълнуван глас.

Бранди облещи очи, преди да се разсмее отново.

— Ние сме толкова странна двойка! Две подиграни жени, които в този миг мразят целия мъжки род! — Въпреки разпаленото твърдение, тонът й не беше категоричен. — Имаме четири сребърни монети, малко накити, готова да се срути къща и едната от нас е бременна! Откъде да намерим нещо за ядене за идващата зима?

Думичката „ние“ и намекът, че щяха да прекарат заедно идващата зима накараха Рийган да наостри уши. Травис вече не я искаше, но тя трябваше да оцелее. Напоследък почти не мислеше за рожбата си, защото Травис така я беше обсебил, че покрай него в съзнанието й едва ли беше останало място за други.

— Не искаш ли да се подкрепиш с второ парче сладкиш, преди да поговорим за бъдещето? — попита Бранди.

Мисълта за бъдещето я потискаше. Но трябваше да потърси решение за себе си и за бебето.

Тя се нахвърли премаляла от глад върху сладкиша.

— Сама ли си го изпекла?

Бранди се усмихна гордо.

— Ако наистина умея нещо, то е готвенето и печенето. Още на десет години замествах родителите си край кухненската печка.

— Значи притежаваш някакви способности — отвърна Рийган с унил глас. — За съжаление аз знам, че не ме бива за нищо.

Бранди седна до нея на старата кухненска маса.

— Бих могла да те посветя в тънкостите на готвенето. Мислех си да печем бисквити и сладкиши и после да ги продаваме на хората, които пристигат транзит в Скарлет Спрингс. Така ще припечелим толкова много, че няма да умрем от глад.

— Какво значи Скарлет Спрингс? Да не е името на това селище?

Бранди погледна Рийган отново съчувствено.

— Струва ми се, че просто си се качила на пътната кола, без да знаеш закъде пътува, нали?

Рийган само кимна, като събираше последните трохи от сладкиша с пръстите си.

— Ако си съгласна да се учиш да готвиш и да работиш, си добре дошла при мен.

Двете подпечатаха съгласието си с ръкостискане.

Мина цяла седмица, докато Бранди разбере, че Рийган действително нямаше талант да готви. След десет дни тя окончателно вдигна ръце от нея.

— Няма никакъв смисъл — въздъхна Бранди. — Ти забравяш или маята, или захарта, или колко брашно да сложиш. — Тя взе комат твърд хляб и се опита напразно да го разреже е ножа.