Джуд Деверо - Рийган

— Покажете ми ръката си, детенце! Това е наистина лошо изгаряне! Трябва да сте държали твърде дълго ръката си на чайника! Надявам се, че докладвате на Травис редовно как се държи персоналът. Той наистина оставя прислугата да си прави каквото ще, докато тези хора си въобразят, че къщата им принадлежи. И Уес като брат си разхлабва юздите. Затова Травис отдавна го занимаваше мисълта да си вземе жена. Той се нуждае от силна личност до себе си, която да носи заедно с него отговорността за един толкова голям имот.

Докато изричаше всичко това, тя превърза грижливо изгорената ръка на Рийган. Едва свършила с превръзката, в салона влезе младият прислужник Чарлз с поднос, който беше толкова голям, че на него щеше да се намери място за едно пони. Той беше натоварен с превъзходен античен сребърен сервиз за чай, кристална гарафа с шери, две чаши и тортички.

— Безусловно не е най-доброто, което Малвина може да предложи на един гост — заяви Марго с неодобрителен поглед към подноса. — Може би Малвина се смята вече към инвентара, кой знае? Предайте й — продължи тя със строг поглед към Чарлз — че искам да говоря с нея, преди да изляза от къщата.

— Тъй вярно, госпожо, — каза Чарлз и излезе на пръсти от салона.

— Понеже сте си наранили толкова лошо ръката, естествено аз ще разлея чая — каза Марго усмихнато на Рийган.

После Марго й сервира с най-голямата си непринуденост чая, наля й голяма чаша шери, избра и сладкиша за нея.

— Всъщност аз само минавах оттук — продължи Марго, след като сама се беше обслужила с шери, но не посегна към чашата с чай — за да ви се извиня, детенце. Какво ли сте си помислили, скъпа моя, когато се видяхме за пръв път преди една седмица! Моята рязкост беше толкова непростима, че нямах възможност да се върна и да ви моля да ме приемете.

Рийган се чувстваше поласкана, че тази величествена жена я молеше за прошка и наведе очи пред нея.

— Аз… Бихте могли спокойно да наминете отново — каза Рийган и цялата се изчерви.

Все още с наведени очи Марго продължи:

— Травис и аз бяхме неразделни още като деца. И така, всеки, естествено, предполагаше, че един прекрасен ден ние ще се оженим, разбирате ли? Когато преди една седмица той ми представи друга като своя жена, това естествено беше шок за мен. — Тя вдигна отново очи към Рийган, този път с мек, умоляващ поглед. — Разбирате това, нали?

— Разбирам го, естествено — прошепна Рийган. Колко много обаче си приличаха Марго и Травис! Двамата бяха толкова самоуверени и убедени в правотата си — хора, които завладяваха света!

— Баща ми се помина преди две години — продължи Марго с изпълнен с толкова болка глас, че Рийган потръпна. — Оттогава насам трябваше сама да стопанисвам моята плантация. Тя наистина не може да се мери с тази, но все пак представлява нещо.

Рийган видя мислено пред себе си ширнал се град, над който тази жена властваше съвсем сама, докато тя дори не умееше да си свари чаша чай. Ала нещо все пак умееше да прави добре. Изчервена и с наведена глава, тя каза усмихната:

— Травис се надява, че децата ни един ден ще ни помагат при работата в плантацията. До това има още време, но щом са положени основите на едно семейство…

Зародишът на едно семейство, помисли си Рийган, но не искаше да се изразява толкова директно. И когато Марго премълча, Рийган изправи глава и забеляза злобно проблясване в очите на посетителката.

— Затова, значи, Травис се е оженил за теб! — каза Марго с глас, сякаш правеше велико откритие.

Рийган седеше като поразена от гръм. Марго сложи припряно длан на ръката й.

— Моля ви, простете ми — изглежда винаги казвам обратното. Само че трябваше да поставя този въпрос, тъй като ние бяхме практически сгодени. Травис има толкова болезнено чувство за чест, затова въобще не е могъл да постъпи другояче, освен да се ожени за жената, която носи детето му под сърцето си. — Марго се изсмя кратко. — Защо ли сама не съм стигнала до тази идея? Ако аз — е, да, вие вече знаете — бях забременяла от него, вместо за вас, той щеше да се ожени за мен.

Сега Марго отново сложи длан на ръката й.

— О, боже мой! — извика тя задъхано. — Ето че пак казах обратното! Естествено, в никакъв случай не ви обвинявам, че сте били с Травис още преди сватбата! Това, естествено, не е вярно.

Марго остави празната си чаша върху подноса и се изправи.

— По-добре е сега да си вървя. Изглежда днес правя само гафове. — Тя погали ръката на Рийган, която също беше станала. — Сигурна съм, че Травис се е влюбил до ушите във вас и затова ви е взел за жена. В края на краищата, ние вече не живеем в средновековието. Мъжете се женят днес за жените, защото им харесват, а не защото очакват деца от тях. Естествено, Травис непрекъснато ми е разправял, че много иска деца, но не от жена, която постоянно го командва. Вие, мое скъпо, сладко дете, разбира се няма да го командвате. Само че сега наистина трябва да тръгвам. Надявам се, че скоро ще станем добри приятелки. Надявам се да ви помогна да разбирате по-добре желанията и наклонностите на Травис. В края на краищата, ние двамата бяхме много близки през целия си живот.