Джуд Деверо - Рийган

При всяка от тези думи Рийган губеше частица от своята самоувереност. Беше ли разтрогнала тази любовна връзка, когато пресече пътя на Травис в пристанищния квартал на Ливърпул? Защо всъщност Травис се беше оженил за нея? Само заради тяхното бебе ли? Когато понечи да попита Травис за това, той само се изсмя. Беше прекалено зает за подробен разговор, а когато можеше да разговаря насаме с него, му стигаше да я докосне само с дланите си и всичко вече изглеждаше другояче.

Седмица след посещението на Марго Рийган се намираше в източното крило и се отправи с разтуптяно сърце към кухнята, защото щеше да одобрява менюто за следващите дни. Малвина, главната готвачка, не можеше да я търпи от първия ден и постоянно мърмореше нещо неодобрително под носа си. Рийган беше узнала от една слугиня, че Малвина е роднина със семейство Дженкинс и естествено като всички други подчинени беше очаквала, че Травис ще се ожени за Марго. Така че трябваше да събере целия си кураж, за да разговаря със старата жена за менюто.

— Сега нямам време за това — изсумтя Малвина, преди Рийган да каже нещо. — Току-що е пристигнал кораб, пълен с хора, които трябва да нахраня.

Рийган не се остави така лесно да й запушат устата.

— Разбирам ви. В такъв случай бих искала сега да получа само чаша чай, а менюто ще обсъдим след вечерята.

— Няма да стане. — Не мога да се лиша от нито един човек, който да ви свари чая — отвърна старицата троснато и хвърли предупредителен поглед към трите си млади помощнички.

Рийган вирна брадичка и тръгна към димящата чугунена печка, която заемаше цяла стена в кухнята.

— Аз мога и сама да си приготвя чая — каза тя с един, както й се струваше, заядлив тон. Не искаше да забележат, че нямаше представа как се запарва чай. Обърна се леко настрани, хвърли високомерен поглед на готвачката със снизходителна усмивка в крайчеца на устните си, и посегна към чайника.

Изведнъж усмивката й застина и с лек вик пусна врящия чайник така, че клокочещата вода плисна. Чу злобния смях на готвачката зад гърба си, докато гледаше вторачено изгорената си длан.

— Елате — каза една от младите помощнички с дружелюбен глас и разтри малко мазнина върху дланта на Рийган, която смекчи болката от прясната й рана. После добави, хвърляйки крадешком поглед към готвачката с шепот: — Стойте тук, докато ви приготвя чая.

Мълчаливо и с наведена глава Рийган излезе отново от кухнята, изпънала пръстите на ранената си ръка, за да се разлее топящата се мазнина върху обгорената кожа. Щеше да се прибере направо в спалнята си, когато млада камериерка се приближи към нея и й каза, че я чакал гост в салона. Докато Рийган още размишляваше с какъв предлог да се откопчи от този гост, над нея на стълбищната площадка се по-каза Марго: една сияеща хубавица в син сатен.

— Какво се е случило с вас, дете мое! — извика Марго и изтича надолу по стълбището. Чарлз, донесете веднага бинт в салона и кажете на Малвина, че трябва да ни сервира там чая. С шери, ако смея да помоля! И й кажете да не забрави да сложи няколко плодови сладкиша!

— Тъй вярно, мадам — каза младежът раболепно и побягна да изпълни поръчките.

Марго взе за китката Рийган и я поведе нагоре по стълбището. Попита я със съчувствие:

— Как сте могли толкова много да си изгорите ръката, любов моя?

Рийган, чиято гордост беше ранена не по-малко от ръката й, беше благодарна на гостенката за нейното съчувствие.

— Пипнах чайника — каза тя смутено.

Марго отвори вратата към салона и поведе Рийган към едно канапе така, сякаш беше у дома си. Само след няколко секунди една слугиня, която Рийган въобще не познаваше, донесе марли и чисти кърпи.

— Е, къде си се спотайвала през цялото време, Сали? — попита Марго строго момичето. — Навярно са ти хрумнали още няколко трика как да клинчиш от работата, нали?

— Ах, не, мадам! — възрази слугинята, като се поклони. — Та аз помагам всяка сутрин на госпожата при обличането! Нали, госпожо? — добави тя с най-безсрамен поглед към Рийган.

Рийган не каза нищо. През последните седмици беше видяла толкова много лица, че въобще не можеше да ги запомни всичките.

Марго взе превръзките от Сали.

— И гледай по най-бързия начин да се заловиш за работа, мързеливке! И да не съм чула никакви оплаквания от теб! Иначе ще помоля Травис да ми продаде документацията ти и ще се окажеш под моята власт!

С див, смутен поглед момичето се оттегли от салона. Марго седна до Рийган на канапето.