Джуд Деверо - Рийган

— Донесох нещо за новата госпожа — каза тъмнокожият мъж, когото нарекоха Елиас, и подаде на Рийган цвете, каквото не беше виждала през живота си. То беше пурпурночервено на цвят, нежно и същевременно блестящо. В средата приличаше на обкован рог в чаша от капковидни цветчета.

Рийган протегна ръка към цветето, без да посмее да го пипне.

— Това е орхидея, мадам — обясни Елиас. — Първата госпожа Станфорд си я набавила от един от нашите капитани, който плаваше в южната част на Тихия океан. Сега вече имаме цяла подборка от тях в нашите оранжерии. Може би ще ги разгледате с удоволствие, ако ви остане свободно време.

— Да — отговори Рийган, като се питаше дали плантацията на Травис не представляваше нещо като Ноевия ковчег.

След като благодари на Елиас за орхидеята, с Травис продължиха пътя си и за пръв път видя, че в края на пътеката се извисяваше висока, просторна тухлена сграда. Още отдалеч изглеждаше така, сякаш в едно единствено крило на тази къща могат да се подслонят Уистън Мейнър и Ейръндел Хол на Клей.

Травис й разказа с гордост, че дядо му построил тази къща и всички от рода Станфорд били много привързани към нея. Ала с всяка крачка, която я приближаваше към дома, Рийган я обземаше все по-голям страх. Домакинските задължения на Никол й изглеждаха непосилни, ала сега, когато виждаше пред себе си този колос, тя на драго сърце би се разменила с Никол. Как щеше да стои начело на такова домакинство, да не говорим за другите задължения, които Травис очевидно щеше да й натрапи…?

Когато най-сетне се изправиха пред къщата, тя беше още по-голяма, отколкото изглеждаше отдалече. Над Рийган се извисяваше правоъгълна, обхващаща четири и половина етажа централна постройка, заобиколена от две извити във формата на обърнато „Г“ крила.

Травис помъкна жена си нагоре по широко каменно преддверие и предприе бърза обиколка през помещенията на приземния етаж.

Въведе я в една синя стая, после в зелена, червена и бяла стая. Показа й класната стая на икономката. Показа й трапезариите, които бяха големи колкото спалнята й в Уистън Мейнър.

И с всяка стая, която Рийган прекосяваше — великолепни, с изискан вкус мебелирани помещения — сърцето й замираше все повече. Как щеше да ръководи тази къща на Травис, която беше толкова огромна и великолепна като дворец?

Когато си помисли, че вече е видяла всичко, което имаше да се види като стаи, Травис я помъкна след себе си нагоре по източното стълбище. В сравнение със стаите на първия етаж — главния етаж на къщата — помещенията на партера бяха стаички за бедни хора. Горе се намираше трапезария, граничеща със салон за журове с кафе. Тук имаше интимен салон само за семейството. Имаше и библиотека за мъжете, две мебелирани стаи за някакви непонятни цели и огромна спалня с преход към детската стая.

— Нашата спалня — отбеляза Травис. После й показа балната зала.

От това помещение направо онемя. Досега беше отронила малко думи при тази инспекционна обиколка, сега вече й се разтрепериха коленете. Тя се отпусна на едно канапе в ъгъла и се огледа, загубила ума и дума.

Дори големината на това помещение беше вече потискаща: от високия шест метра таван имаше чувството, че е малка и незначителна. Стените бяха тапицирани с дърво и блестяха в син цвят, дъбовият паркет блестеше така, че можеше да се огледа в него.

Към това се прибавяше и изобилието от мебели: шест тапицирани с розов атлас и брокат канапета, безчет столове и кресла, чиято брокатена тапицерия се съчетаваше по цвят с канапетата, една арфа, един концертен роял и безброй маси, които бяха отместени към стените, така че в центъра оставаше свободен четириъгълник, който беше покрит с огромен ориенталски килим.

— Естествено ние навиваме на руло този килим, когато даваме тук вечеринки — обясни й Травис с видима гордост. — Може би ще започнеш новия си живот при нас с бал? Бихме могли да поканим няколкостотин души, които до един да пренощуват в нашия дом. Може да обсъдиш празничното меню с Малвина — това е нашата главна готвачка. Това ще ти достави удоволствие, нали?

С това чашата на търпението й действително преля! С болки в корема и сълзи в очите Рийган побягна през балната зала към една врата в отсрещната стена. Изтича по дълъг коридор и вече нямаше никаква представа къде се намира. Отвори някаква врата и се озова в малка прелестна, издържана в бял и син цвят стая. Не беше забелязала названията на стаите, нито тяхното местоположение в къщата.