Джуд Деверо - Рийган

На пристанището бяха завързани две гемии и четири шалупи, както Травис наричаше тези речни лодки. За учудване на Рийган Травис насочи малката им лодка право към мостчето.

— Мислех, че пътуваме за в къщи — каза тя сърдито. — Нима искаш да прекараш още един ден сред приятели?

Травис не й отговори нищо, скочи на мостчето и я вдигна във въздуха, преди да каже още нещо. Взе брадичката й в топлата си длан и вдигна лицето й, за да го погледне в очите.

— Това — каза той тихо, без да сваля очи от нея — е именно моята плантация.

За известно време тя беше така зашеметена от признанието му, че не можа да каже нито дума.

— Това… всичко това ти принадлежи? — изтръгна се най-сетне от гърдите й.

— Всеки стрък трева! Хайде ела и се запознай с новия си дом.

Това бяха последните интимни думи, които си размениха за по-дълго време, защото върху тях връхлетя цял рояк хора. „Травис“ и „Травис се е върнал“, се предаваше от една къща на друга. От всички кътчета и краища на плантацията прииждаха на бегом мъже и жени. Травис трябваше да стисне ръката на всички, което положително не беше лека задача, защото те бяха стотици. И при това не пускаше нито за миг нейната собствена ръка. Той я представяше на всеки, с когото се беше ръкувал, и й обясняваше, че първият е началникът на дърводелците, а вторият е отговорникът на градинарите, а пък тази третата е камериерката от горния етаж…

Това продължи до безкрайност и Рийган само стоеше и кимаше на всеки човек, който й представяха, докато в ума си непрестанно повтаряше двете изречения: Всички тези хора са негови служители! Всички те работят за Травис и за мен.

По някое време в хода на това представяне Травис заяви, че днес е празничен ден, не мина много време и се стекоха работниците от нивите, за да поздравят Травис. Едри, с мускули като дини мъже пристъпяха усмихнати към него и му подхвърляха на шега, че сега навярно здравата ще се поти при полската работа, защото толкова дълго е лентяйствал и е отвикнал от изнурителния труд. Ала с тайно чувство на гордост Рийган установи, че никой от тези мъже не изглеждаше по-силен от мъжа й.

Когато Травис тръгна с Рийган от брега, непрекъснато поздравяваше хората пред всяка къща, покрай която минаваха. Някои, които го придружаваха, искаха да получат съвет или наставления. Когато човек ги слушаше, добиваше впечатлението, че половината плантация скоро щеше да се разпадне.

— Къде ли е Уес? — попита Травис, който сега крачеше така енергично, че Рийган едвам го догонваше.

— Вашият вуйчо Томас умря и Уес замина за Бостън, за да уреди наследството — отговори един мъж, който беше представен на Рийган като надзирател.

— А Марго? — продължи Травис, като свъси чело. — Тя би могла да реши някои от тези проблеми.

— Тя си има своите собствени грижи — отговори надзирателят. — Към двадесет от телетата й се разболяха от епидемия.

— Травис — докладва снажна червенокоса жена, която си проби път до тях — три от нашите тъкачни станове излязоха от строя, и когато казвам на тези мързеливи мъже да ги ремонтират, те ми отговарят, че това не било тяхна работа.

— Травис — извика друга жена — семейство Бейкъс са си взели нов сорт кокошки от Изтока. Ще ми услужите ли с пари да си купя няколко носачки от тях?

— Травис — обади се мъж с лула в крайчеца на устата, — най-сетне трябва да се направи нещо с малката шалупа. Или ще се ремонтира, или ще отиде за огрев.

После Травис неочаквано се спря и вдигна ръце, сякаш да се защитава.

— Стига толкова! Утре ще дам отговор на всичките ви въпроси, или по-скоро — продължи той със светнали очи — жена ми, която утре ще поеме задълженията на стопанка. Каролайн, можеш да я попиташ утре какво ще правиш с тъкачните станове, а ти, Сюзън, ще помолиш жена ми за пари за носачките. Убеден съм, че тя разбира повече от тях, отколкото аз.

Рийган се радваше, че Травис я държеше за ръката, иначе веднага щеше да се обърне кръгом и да избяга към пристанището. Какво разбираше тя от тъкачни станове и носачки? Нищо!

— А сега — продължи Травис — искам най-напред да покажа на жена си къщата и ако още някой посмее да се обърне с някакъв проблем към мен, ще отменя празничния ден!

Ако не беше толкова потисната, Рийган щеше да се разсмее от все сърце на бързината, с която хората се разбягаха. При тях продължаваше да стои само един старец, който беше стоял скромно встрани от тълпата.

— Това е Елиас — каза Травис и допълни с гордост — най-добрият градинар на цяла Вирджиния!